- all in a breath

« In a world full of confusion, yeah! - The Human Race.
But I'd rather be here than be anywhere, is there anywhere better than here? »

Аз, бих искал да споделя: тази една композиция, текст и мелодия, това видео, да дам
и на тези след мен, да го "видят". И на децата си. За да знаят кога съм живял...

- Относно порасналите вариации на буквата „К”. - pt. 1

Посочвам една от любимите реплики на изчакване: „може би не днес; има време, ще дойде”. За свойте въпроси, къде споделени — къде премълчани, е ставало дума. Но не те са важни сега. Друго е. Защото…

С времето губиш собственото си аз. И ти се ще да те убедят — а дали ти се? — че опита сам ще ти донесе лекота: от удобството с притежание знанието, и на незнанието, от количествата в наличност. Докато качествено добиваш — на сигурни дози, свойствата на останалите. Щеш, или не. На другите, в този смисъл — към който всеки път ти призлява дори само защото можеш да си помислиш че си представяш как представляваш парче от въпросното. И че повечето потребности в следствие повечето си избори, и натрупвания, в някой тъжен момент ще се обърнат, на много личен проблем. Въпрос: защо инак ще съществува нещо такова — като едно постоянно усещане: за завръщане към познати части от плетката на живота. От онзи живот. Като нагазване в нещо, от време минало бешело. После, има не малко други силуети, и шевове, и дела, които по своята природа не съдържат мотивиращ заряд, дори в значителна степен носят горчивина, според случая, но поради извратената примамка на безнравствените желания се смятат не само за най-висши форми и стремеж, но и се признават сред главните опори на въпросното старомодие.
Сега, в този момент си мисля, обаче, че ако бе инак, нямаше да е същото. В съвсем неразбрания смисъл…

А след чаша кафе, почти всичко минава.