- Писането е нещо като...

Писането е нещо като изваждане „демоните” на показ.
--

1 - Важенето е гално. Или гал...
Никой не може да каже. Но и то не е за казване. Не е за ползване в простата реч и наличности.

--
With. Night blooming ^ tomorrow is mystery.

На място където 2 е новото три. Където котките са нахални. Или са лакоми, преди всичко, което не е странно за felis silvestris catus, не е нетипично. И ми прилича на спунеризъм.
  ^ А very special - mentally special, sometimes, but - hey!

3 - С достойнство започнаха да губят единствено образите ни от oстанали нейде далеч в миналото назад спомени за едно обещание, най-малко, поне от едно - да приемем че сме различни, че слагането под общ знаменател - освен постерно, може да се окаже ... opasno.

--
I'm so heavy. Heavy in  your  arms.

4 - Никога не си се чувствал толкова празен, и цял, и никога не си се усещал толкова цветен, и др. - сменям посоката и процента - в сравнение с чувството ми в момента,
и сменям ЛИЦАТА.

+

REMEMBER: (обаче) само едно поместване на главата, е достатъчно.

--
снимки, града вечер: от ива николова   -- всяка светулка е нечий прозорец, реклама и светофар.

- reductio ad absurdum

Логика - от логос (гр. λογική logikē) – дума, понятие, смисъл, разум --

…Универсалното средство за изразяване на мисли е езикът, а разсъжденията се състоят от повествователни изречения (прости и сложни).

— Изречение на естествен език, съдържанието на което може да се оценява като вярно или невярно
—(истина или лъжа), се нарича  съждение.

— Съдържанието на едно въпросително изречение не може да се оценява като вярно или невярно.
—По същия начин стои въпросът и с други изречения, които носят емоционален характер: заповедни,
—възклицателни и т.н. Следователно такива изречения не са съждения

—— — твърдение, за верността на което не може  —  да се произнесем;
—— Логика, в която дадено съждение е или вярно, или невярно;
—— В някои случаи отговорът на въпроса дали са настъпили или не определени събития, дали са
—— верни или не конкретни факти, не е известен…

…тази логика се нарича двоична  « двузначна »  логика.

—— — От др. страна някои съждения не могат да се разглеждат като съставени от други.
—— Едно съждение е просто, ако не може да се раздели на самост. компоненти — елементарни.

— ^ За всяко съждение може да се образуват и негови  отрицания.

Връзката между съждението и отрицанието му е, че ако 1 от тях е истина, то др. не е и обратно.

— За образуване на отрицание на съждение в българския език, обикновено (но не винаги) се
— използва отрицателната частица НЕ, прибавена пред сказуемото, или глагол  антоним.

В някои случаи връзката между две прости съждения се нарича импликация или логическо следване.

— Импликацията има стойност “лъжа” само в случай, когато предпоставката е истина, а заключението
— лъжа. С други думи от грешна предпоставка можем да изведем всичко, а от истината само истина.

—— — Логическите функции се използват за изпълняване на формули, извеждане на крайния
—— — резултат в зависимост от получените входни данни. Избора на данни в една клетка зависи
—— — от стойността на данните в други клетки.     по законите на Де Морган

—— — Много важен факт в двоичната логика е фактът, че всички възможни двоични функции,
—— — независимо от броят на аргументите, могат да се представят като логически изрази, в които
—— — участват само три логически операции – 1 едноаргументна „¬“ и 2 *двуаргументни „∧“, „∨“.

—— *конюнкция и дизюнкция - т.нар. конектори или юнктори

-- Съждението е мисъл утвърждаваща или отричаща признак на предмет. И тук, с някои  абсурдни изключения…