- Дойдох да видя слънцето…

....{…} От тебе бягам аз, човечество,
....презирам твоята лъжа,
....единственото ми отечество
....си ти, съсипана душа.

..

....А колко ми е скучно с хората,
....едно и също виждам в тях.
....В стиха съм влюбен и в просторите,
....в случайния, най-сладък грях.

..

....О, как обичам неподвластното,
....целувка взета изведнъж,
....възторга, сладкото прехласване,
....стиха със струи пеещ дъжд. {…}

– – –
1903  ▪  Константин Бальмонт  —  От тебе бягам аз, човечество…