...старите ленти...

Навиците, се възпитават. Емоцията — се култивира. Търпението — тренираш. Заученото, повтаряш. Спираш се, за да започнеш, отново — и пак, обратното. Предаваш, за да не губиш. Наученото — се пре-предава. Ролите — репетираш. Излишното, се раздава. Досадното, триеш. Малкото — разширява. И още. Тайнството подстрекава. Вярата — храниш. Избора, се налага. Реда — проверяваш. Въпросите, се поставят. До край. До последния. Дори и в плен на така ужасното бреме, наречено суета. Особено в случаи като този. {…} Освен сетното физическо тление, по стечение циклите на живота си, ние умираме още стотици пъти, и по различни причини: заради всичко, което отказваме, на което обръщаме гръб по необходимост, или защото така е прието, защото не бива да се намесваме или защото не можем. В крайна сметка изкуството е достъпна среда за прогонване на страха. И един вид — парченце безсмъртие.

el --  “…A кой е измислил, че за вс. нещо трябва да има причина, при това разумна?…”   -- и др. плажни истории…