- just watch the way she walks...

Има толкова много момичета по света; с деликатни душички от пуканки, и вода, като корнфлейкс, и момичета от канела, с леки, широки усмивки и тъжни лица, с нови прически и стичащ се грим. С горда походка в тренчкот под дъжда, има момичета с облаци по ръба на заострените си нокти. Като котки, като мъгла. Има такива момичета. Извън всяка граматика. Гласът им се вмъква, да няма път наобратно, пронизва и се прилепя - сякаш е гвоздей - в главата, и бистър и мек, звънти подобно на камертон, отмиващ ехото издълбоко в бърз ритъм, ръми - с темпото на безкраен щорм презокеански. Има такива момичета; които остават в гореща прегръдка, с парфюма по дрехите. Всяка със своя собствена диря, жест или дума, някоя по-лична и отличима, или букет, в гама и своевремие - сама себе си необяснима. Има момичета които не плачат - и никой не е разпознал сълзи във очите им досега, не са тъжни, докато не останат сами; но няма да ти признаят. Не просто така. И дори идеята - че те боли с характерна, физическа болка, инфразвукова атмосфера - да сещаш как страдат, никак не прави намеренията им по-уязвими. Просто боли. Но ти… нямаш нищо против, нали? Защото сега, точно сега - може би? - щом се обърнеш, щом затвориш очи, или се сепнеш, търсейки със ръка в тъмната стая, насън, като провокация, не-съзнателно - виждаш, намираш и вдъхваш - Нея. Тя е истинска. И това. Е достатъчно.

   благодаря ти за всичко - не казвай нищо, усмихни ми се…  някак - за момент само   за мен    благодаря ти

- и тези три неща...

    ▪  не-делнично  ▪  

Ой, следсънното ми невежество - което се хлъзна, с мен - и самó, крадешком, очевидно, независимо от достойната снизходителност във аванс, за стотен път ме разсмива, без да омръзне. В това виждам поредното доказателство - че не сме хаотични, че следваме няколко строги модела. Строги, координирани, колко да са неотменими? {…}

Дали мога да върна... каквото си мисля че трябва искам да превъртя? - Не. Днес правя същите забележки, на които съм ставал неведнъж изкупителна жертва. Цели векове по-рано. А това че милата генерация, тържествен субект на въпросните въжделения - подхожда с трикове и достойно за почит въображение - за неглижиране умните вметки, съвсем не ме дразни. Съблюдавам от удоволствие. {…} Едно от любимите ми задания, особено в дългите и задушни летни следобеди, след откровено проливните августовски валежи - бе да ровя. Дупки, трапове и бразди, сондирах мократа пръст с цялото си усърдие. Случи се даже така да се окопая, на един от рожденните дни в едноцифрената ми възраст, та за малко да не изляза навреме за тортата. С ягоди, както винаги! Хубаво, че имаше кой да ме дръпне. Защо разказвам последното? - Нямам си на идея. Сигурно съм се присетил - как правех напук, ала на себе си, само. Не съм считал за нужно, нито за интересно, да размествам вселенските пластове. Глу-пос-ти. Трябваше. Вярно, сега нямаше да се трогвам - и да подскачам от удоволствие, четири петилетки по-късно, обаче… Май нищо не губя. {…}

    ▪  тъжната вест  ▪  

Тая зима ще изпусна ходенето „на прасе”. Щото моя скъп домакин, кретена му с кретен - сварил ракията, са напил кат алигатор - и взел добичето за пушечно месо, една седмица преди заветната дата. Д*** тия примати с двуцевка!

    ▪  от джу-бокса  ▪  

Аха, и поздравявам с All I want for Christmas сценаристите на празничния НТП бойкот. Sorry, certified-classics win.
 Пак така поздравявам и съпричастните bg supastarz - които определено разбират от фестивален шоубиз.

  ---

Ой, вярно е че ми липсват (мъничко) времената когато музиката бе удоволствие, и разчиташе на гласа, най-вече. А не се конкурираше с пози, вокодери, плът, задници и крака. В изобилие. И все повече ми се ще да го споделя…

- Why do I let myself worry?

Maybe, I do love kaleidoscopes, afterall - and how they twist and shout when I close my weary eyes, like I see mad tiles and they just start making words on their own, and words appear in my mind - and start rearranging in-to other words, and so it makes me feel like I have this mega vocab. brain. I love the nights where « shuffle » seems to do everything it’s supposed to - and all of the songs sound kind of sweet and possessing pretty melodies. I love the mere realizing that my sleep patterns are even more messed up than I had originally thought. While mornings are young. I love it when I’m not really sure what’s wrong with me, but I am sort of getting that itch for fall. I don’t love a lot of things today, I’m feeling a little melancholy again, but I’ve decided that I want to immerse myself in lovely thoughts. Even 'bout the ”silly” things.

       

- a little time to look around...

115 BPM - Heart rate. Оптималното темпо, за мене. Реших го. Не се позовавам на лекарски препоръки. Най-много да им направя напук. Това е комфортната зона. В последно време стабилно го вдигам И на dirty-денс. Настроението.

На 115 BPM излизам от орбитите на старите плочи. Превъртам ги на един пръст на ръка. Точно 22 секунди Unknown. Малокръвна възможност, за една благородна лъжа. Black насам, и White натам. В нова творческа порода. Вечерта се съблича като пеперуда вечерница, с тихо бръмчене. Иф - „Обърквам се (многоточние) от (многоточие) хората около мен (отново) в трайно синьото ежедневие.” Времето - спря. Y ya estás otra vez. Но преди да кажеш каквото и e...

„Si yo no tengo la culpa de verte caer!” - Като символ на ритуалния кръг. Господин режисьор, имам роля за вас.

Spinful:  Mylène Farmer · Rosa Cedrón · Duffy · Leonard Cohen. Важните албуми в личен план, за последната седмица, и малко отгоре. Нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо любимо. Защото нямам само « жени, жени-и! жениии » в плейлиста. {…} Както вече се разбра, ще трябва да почакам S. Ellis-Bextor до Март месец следващата година. Grrr.

Ще го кажа от по-рано. Не съм празничен. Не смятам да се преструвам на по-весел и жизнерадостен - от който и да било друг ден през годината. Няма да слагам тържествено осветление, звезди и гирлянди. Късно е. Дръвче украсих по-рано през Юни. Тогава имах и пламък и настроение. Ако ще да натрупа сняг и за ден само до края на месеца, не съм сигурен дали ще намеря и времето, и компанията за един хубав бой с топки (лети ме изненада много приятно с такова точно палаво предложение) на открито и овъргалване в меките преспи на белонежната зима. В такъв случай щеше и да е поносимо. Няма да облека дреха с елени. Баница със късметчета, ако всичките са за мене. Ще слушам старите записи станали много модерен обект на бойкот, ха! И ще припявам с все сила, от време на време. Може би няма да издържа да изгледам всички спотове, в коледната пералня специални социални програми, заснети да целят право в десятката съвест и умиление. Но знам точно къде и лично да поднеса доброволния фонд на тазгодишния си благотворителен тур. Това искам. Не всичко е суха фактологическа ерудиция. Трябва да (пожелаеш да) чувстваш.

- as heaven is wide

it's only words
and words are
all we have...