- бяло на зелено с червено

    I didn't accidentally tell you that…

намерих се в абсолютните чаши розе, claudia ми е чела мислите, това каза тя; а как сладко звучи, ти е бедна фантазията ▪ имам и мотивирана предистория - тазгодишния гроздобер случихме дваж по-лепкав и ветровит, три дни хладни безлунни, четири стила различни - колкото са посоките на света; водата изми градската мръсотия. цяла година чаках тези сто часа, и болката - което в превод от западните езици, и в частния случай, специално, значи копнеж, така го чета - да запечатам поединично в бутилки, да отлежават, и двете; където, откривахме един друг, с чуждите думи в собствените усти, вдъхновени, как спират и разсъбличат, свличат до долу и кожата и очите и всичко излишно, всичко съмнително, начело с тр-ди-ци-он-но-то ▪ там, малко преди звънкото освещаване около жертвените остатъци, с младичката сладникава imported партида, безгрижно пенливо fragolino rosso, ka-boom!

      

      ”When the shades of evening creep
      o'er the day's fair, gladsome e'e,
      sound and safely may he sleep,
      sweetly blythe his wauk'ning be.
      He will think on her he loves,
      fondly he'll repeat her name;
      glowrin' for the distant roves,
       Jockey's heart is still the same.”

   wilful edit.   written by R. Burns ^  source: The Project Gutenberg  ▪  следва…

- north is to south what the clock is to time…

strand letters from Dublin and Swords, Leinster pvnc. blending small marvellous pieces of freedom taken at County Clare ▪ where and when mainstay covered by the petite coleen Sonia Harrington-Meaney - schoolgirl at Trinity College, genuine townswoman of Belfast, friend 

„Каква е ползата? Каква е ползата, питам… Трябва ми още едно уиски. Всички сме смахнати, а аз, изглежда, освен това съм и пиян.”  ~  Еverybody has to learn to drink somewhere. Among the Shamrock bards and poets.

Конфликтът между уравновесените, но съмняващи се догадки и преливащото сърце са безобразно объркващи. Искаше ми се да разглеждам съчувственото разбуждане като някое от идиличните състояния, познание, което несъзнателно бях превърнал в допълнителен стимул за голямото си настъпление срещу неизвестното. Нейните блестящи сатирично прозорливи очи продължаваха да ме гледат, все тъй безнадеждно, със любопитство, но не признаваха друг извод. Жадуваха бури и урагани. Нейните мисли бяха текли в друга посока. Беше достатъчно млада, да предизвика вътре въображението си една постоянна патова ситуация, в която приказките се случват. Като мен същия, до съвсем скоро. Във влажния въздух за кратко увисна сладък мирис на мляко, а после вратите една подир друга се разхлопаха. На друго място. {…} Вятъра и вълните бясно се удрят, скачат и се преплитат, в сблъсъка със скалите. Flúirse talaimh is mara. Въздуха тътне тежък и монотоен в два фронта насрещни, устните и гласа на земята нервно потръпват. Отдават се на взаимна, буйна любов, после утихват, миг, и повтарят. Пак, и отново. Не, няма време, няма и смисъл да си почиват. Ясно ми е че се обичат. И защо не? Кой друг да не иска, кой ли не мисли денем и нощем, как да пречупи - и да напусне, тясната клетка? Малко остава да си повярвам, сам, как целия свят е просто… игра - между тея бесни стихии; аз съм само искра в тъмнината, кратък момент от извечния им живот тук на земята между мен, между тях, загадъчни, крайности от единия до пореден крясък на хоризонта, луди деца с блясък в очите си непомътен, шумни - и се боричкат, като си пожелаваш да се обичат и да останат, много след тебе, човека, без нужда някой да разбере волята със която бутат и си помагат, бягат и си приличат. Намерили са нещо да вярват. Ала докато не просънувах първия жив осъзнат сън, трудно мога да го сравня със всяко честно пълнометражно усещане, странно, не съм си представял че толкоз безумни години, от онази първата във която вия, и вих към утробата на нощта - в този смисъл, отдавнашно обожание - дори не съм и заспивал. Разликата е същата… както да гледаш водата някъде от брега - или, да се гмурнеш смело в дълбокото. А аз, дали се измокрих? Не знам. Какво скрих, какво закопах. Не си спомням. Дълго мълчах, някой който добре ме познава, би казал - и че съм слушал внимателно - ала внезапно …се накрещях, имах потреба… силно на глас - не се спрях просто така сам без причина, вътре умирах ням на изпращане …la noche triste, призраци на парад в тежък алюр. Фината аспирация, онова, което изпадна от мен на отвъдния бряг идеше от това, че успявах да съхраня целокупно илюзия, крехка и непокътната, лесно - искаше се да пазя обичайната сдържаност, като да казваш всичко по-важно с леко отнесен в друга посока поглед, със патина; пластмасово, синтетично. И така, докато не узнах, как сам безусловно всячески съм стеснявал откровените сцени страст и надменост в предано безразличие. Взех си, или оставих? Отведох само гласни, безгласни - думи, as usual - колкото, точно, напълно достатъчно. Които намериха пътя. Смирени. Една по-малко, една повече, идеята ми се струва все по-красива, а двама случайни си вярват, или се вричат; взаимно, раняват се за моментите, някога - и във аванс, прекарани в самота. Гониш, после теб гонят, пълна и постоянна липса на свобода; чудно, защото някой все пак ще напомни че не си сам, просто не може, не трябва; а най-хубавата част е че няма кой да държиш отговорен. Това. Е добре.

 щеше да ти хареса музиката от място …на място където няма такава, но брегове, рибите, птици  …ти

- belfast

-- then strolling the streets, phone ringing (she told me that was s.mullins, had no idea, my phone) and more, just for 1 day; coming soon

…brila entebrecida ao sol

el-eva-tion, що се за-връщам там, сам не знам, знам, знам, там  ▪  back to the moods, to the east, to the west, where my soul can, rest

    --   всеки  път всяко  лято  …е за пред-последно --

    jt. walking hours waking steps   blood-red touches   ext. space   hazy tickle   officially mad  (after)   quiet be-set   jvh. in caps
    on the rocks, literary, figurative   tingling снус, юкиии   beastly synth. of miss-manage   = на 26, шеговито, but special…
      лятото не е време да мислим че сме „сериозни” - приливната вълна идва и отнася замъците от пясък… сладко, нали?
            plus   …със, било вредно [ infamous ] - без, невъзможно  …well-tried, kiddo    --  tnx. for the taste  ▪  и mercì
                   _ _ _ _ _

 noted.  със ситни стъпки нежно бродирани по брега към морето се стапяш в бяла рокля в пяната и вълни разпиляла мокри коси