- classic… claims another victim

           ▪  wrong  ▪  

   – Знаеш ли, че дори и да исках…
   – Не ми отговори на въпроса!
   – Това не е в мой стил, просто тъй. Дори и да исках…
   – Не си го направил, нали?
   – Трябваше да пристъпям всеки път по-неуверен. И за къде? Не вярвам изобщо това да ме мотивира. Защо? Започнах и да не искам. Вярно, правил съм грешки…
   – Нали не си го направил?
   – Правил съм грешки, човек съм. Човек, просто човек - като теб, като онзи отсреща. Виж го. И като другите двама, ей там, не, чакай, недей се обръща сега.
   – Значи не си го направил? Кажи?
   – Естествено мога да хвърля вината на тези… как се шегувахме помежду си? - на демоните, духове от бутилката в тъмния ъгъл на стаята…
   – Но ти не си го направил. Или? Не?
   – Преди да ми кажеш, знам, знам - ще го кажеш… Всички го казват… Не се оправдавам. Не гоня съчувствие. Не търся опрощение. Не сме и съюзници. Вкуса е ужасен…
   – Искам да знам само да или не?
   – А и тежи като отговорност. Но щом питаш - повечето мечти са толкова празни като закъсняващото самосъзнание. Разбира се, можех да дам по-адекватно сравнение…
   – Обаче ти не си…
   – А хубаво че можеме да мълчим - за да си казваме всичко.
   – Обаче ти не си го направил?
   – Не, не съм.
   – И няма да се опитваш?
   – Не. Но си го помислих.

           ▪  right  ▪  

   – Не си го направил, нали?
   – Не съм, и не искам. Не още.
   – Лъжеш ли ме?   -- apropos  « Kак така не още? »
   – Да. Без да се замислям.

Вече не си спомням от кой и къде - и не, можете да сте сигурни че няма да питам Google - така е добре; не помня чух или четох което: телефона звъни - ало, да, моля, ммм, няма да споря - а после веднага „Къде си?” Не че има значение. Пък… до неотдавна навъртахме шайбата, в краен случай, апарата - върху плетена на една кука дантелка, в ъгъла с най-гръмка акустика, та да се чува в целия вход - свободно, пак свободно - добър ден, добър вечер, ммм (класика сутринта след Нова година, рожден ден, Джулая, Неделя, класика сутрините изобщо) - и после „Как си?” Един от любимите кросоувъри.   -- Не казвай че няма значение.

…drowning the special is to immortalize the rise

-- drafts loiter, all because of the fishy blgr. timetable; но… ще си карам подред 

  luar na lubre са галисийци с четвърт век зад гърба келтска музика и душа, rosa cedrón е тяхната ми любима челистка и вокал 

Всеки човек има мечта, или? Хайде, нека да не е само една. Колкото до това - дали сме различни, просто с времето и играчките стават малко по-скъпи. Но днес точно, признавам си, нищо не ме лъхва от тези лъскави, и превзети, обвити във гланц обещания. Съвсем нищо. Изобщо. Говорели си, знаете го това - двама приятели: „Ех, как само мечтая… да обиколя земното кълбо, обаче… колко ли ще ми струва?” Нищо, гласял краткият отговор. Но как нищо? - се пита нататък. „А колко да струва? Мечтите, мечтите нищо не струват.” Смисъла на последното се равняваше и на един самолетен билет. В случая, два. След мъглата нова мъгла. Ха!

  Защо така със усмивка? - защото думата folk не я ползвам да вдига веждите присмехулно.   

(vol.6)  Имам причина, намирам си, да забегна насам* заради Бърнард Шоу и Джеймс Джойс, с надежда май мен също да навестят трезвото постоянство …и хайде, не толкоз трезвото увлечение. Щом не е проблем липсата на вълнения, щом всичко - се връща, щом в повече идва единствено изобилие тъждества. Да си спомня за малко Бътлър Йейтс или Уайлд, па макар и натрупал горчив опит в сладки терзания от срочни нарочни изолирани мироздания, скачам далеч и възможно по едно изключение от претъркани целофан цифри и целомъдрие. Да изненадам и себе си даже, все едно дали е по Бекет и Хийни, ясно, опасно, толкова мръсно, ах, толкова красно, че да не си правиме впечатление. В плен на омаята с чужди думи в цвят на върба, в старите приказки - за вода, във скалата, над нея - тишината на огън. Виждам. С бръснещ дъх в шапката във косата - вятъра, и пуловера, след залез слънце със отпътуващи крачки между брега, последна граница между земната шир и безкрайността, и дома. Нещо се случи, хлъзна се, и претръпна, врътна се на спирала в хубави-пъстри тъжно-луди тонове и нюанси, зад погледи и сърце като яйце - с крехки стени. Поне знам какво искам, защо мога, и как трябва, дали. И не само в тоя ред мисли. Има закони, които да следвам. И другите, дето много-много не питат. Собствени, галванични. Чували сте за тях някога някак, мъдра ефимерна закачка. Те ще разкажат, какво е било; знамения, които нямат междуметна традиция във задаване до сами себе си правилните въпроси; навик, добит с дългото съзерцание на извечните аберации. Всеки път. Прелъстен от надежди; пъзели и картини, хиляди признаци, думите, призраци на понятна длъжност и принадлежности. Пак и отново. Сещах липсите на избрани - на доверие и хармония - във които да вярвам, и защитавам; ето за това мечтая. Всеки сам носи лошите спомени, докато пожелае… ▪ Би трябвало Трябваше да получите тв. горе с подкрепата на blogger - автоматично в деня на завръщане от… съзнавам, нямаше да ми се иска тогава, ала после… кой знае  --

  Tell me are you a christian child? - Man I am, tonight. And how comf. are you in your skin, may I ask? - 1 can get used to anything  *

- I just forgot to even question…

 { once upon a time - do you? - lassie, do you remember - we’re lost ’till we are found }

    The way you’re bathed in light reminds me of that night – God laid me down into your rose-garden of trust and
   I was swept away, with nothin’ left to say – some helpless fool, so when the time is right – come to me, sweetly.

    {…} We meet again – it’s like we never left, time in-between was just a dream – did we leave this place?
   This crazy „fog” surrounds me… you wrap your legs around me, all I can do to try and breathe, and so that I…

  -- доскоро открито вярвах в последната като назидателен елемент; и не че не е тръпчива, в перспектива:

             Et wasen twei Kunnigeskinner.  De hadden enander so leef…