- name: give yield to temptation

def. of white trash, Interscope, 2010  --    --

   Номер осми, и целият албум изобщо ги чака безоблачно бъдеще. В момента в който, така да се каже, смених образно слушалките с усилвател, крехкото птиче пак долетя с лятната изнемога. Където подобно и на наяве, сега е трудно да про-изнеса от сърце кратичката молитва на вричане, не още, не вече, но все пак има мъничко от специалната и излишна за обяснение нежност. Възправяща се от пепелта, или изгаряща - другите, вътре. Може да съм момче …но гад, не. Отговор? Нито е Да, нито е Не. Опит. Раздаваш спомени сувенири, после друг нашироко ползва на воля. Мина достатъчно време. Страшно нечакано ми взеха разума и дъха. Аз съм отвън. Точно на-време, и не ми дреме дали са една дума или са две.

Обърка се целия свят, няма защо да копая, объркани са морала, и слуховете, и правилата. Съседни мотиви се смиха в една цяла. Видях причина, и какво от туй че бе немислима? Не съм първи който така се решава и тръгва напред. As usual. Очакваната мъст обща отстъпва за кратко - на тласкащата първичност. Всичко се връща. Seduction. Rec very. Какви по-уместни заглавия, dash!

Трябва да си запиша тук един сън, първи път ми е че си спомням толкова много, толкова късно. Обикалях и наблюдавах в ръка с любимия скалпел - със този същия - появил се някак нечакано изпод купищата боклуци. Как падна първата плочка от доминото, признавам, вече не знам. Но после трябваше да накълцам всеки следващ който ще срещна, без живи свидетели, тревожни един два три четири десет пъти в плътта. Познати лица, познати места. След всяко следващо тяло ставаше по-лесно. Не, без злоба. Ако бях композитор, това щеше да е приспивната ми апликатура. Тогава разбрах че има нещо нередно, три-метрови стари жени в не-земна походка с една скорост по-бавни гласове странни, с кости ръце и тела като мраморни кукли. Сякаш сглобени набързо преди да се вдигне завеската. Кръвта на всички обаче бе хипнотична, благоухана, леко се стичаше, в няколко бързи бодежа с насичане губеха дар слово в невярващи, но спокойни лица. Тя, се яви в топлата гама с ясен контур, непозната жена, вдъхвайки ми спокойствие, мир, водех я за ръка смело, трябваше да продължа. Нови тела още, докато не остана никой. Никой. Бях вече в свойто легло. Под-дадох се на инстинкта. Сепнах се от съня, във съня, и попитах стихналото момиче с двете очи още вперени в моите две – „Не те ли е страх че ще спиш до един като мене такъв същия?” Беше безупречна – „Ти спеше. Значи теб от мен не. Имаше ми доверие. Аз също. Да обичаш значи някога да се жертваш.” Не я бях гонил, а и не бих, ако не подозирах че заслужава. После, щом се събудих, внезапно, в същия онзи момент, потърсих с поглед надясно – има ли някой жив още, и пак съм заспал.

Тази една се разтегна в най-хубавата от много години назад по манежа. Сега вече трябва да сме наясно защо скоро път чака…

- for your entertainment

   {…} Това е по времето, когато процъфтява любовта към ездачите в цирковете. Аристокрацията още стои начело на съсловно разслоените държави и народи, самата тя възпитана главно в английски нрави и английски вкус. Ренесансовият тип аристокрация – меценати на науката и изкуствата – е изцяло погълната от барока и доживява живота си в лицето на отделни единици; много по-голям е вече интересът към приятните страни на живота, между които на едно от първите места е страстта към чистокръвните коне; и към ездаческото изкуство. Щом в някоя столица се появява добър цирк, там веднага пристига местната аристокрация от провинциалните замъци и откупва за няколко дни ложите, за да се наслаждава до насита на подбраните, грижливо отглеждани жребци, скопени коне и кобили, коментира умението на техните ездачи и дресьори, а в антрактите превръща цирковите конюшни в място за разходка. Големият жест на рицарските турнири, онзи патетичен апотеоз на авантюристичния героизъм, при който лесно се умира за нищо, само заради красотата на позата, отдавна е изчезнал от живота на залязващото господарско величие, но сега отново се ражда тук, в това скитническо ездаческо братство, всред това бедно рицарско общество без имения и без гербове. Докато в угасващите спомени на аристократичните родове тлее още копнежът по залязалото богатирство, златният манежен кръг ги привлича като отражение на отколешните турнирни плацове. Те вървят като сомнанбули подир луната на своето минало и тя ги довежда при хора, които подобно на тях стоят извън еснафството, па макар и на противоположния полюс. Херцози, графове и маркизи обкръжават ездачите-комедианти, които за няколко гроша ежедневно рискуват да си счупят главата. И златният дъжд на благосклонността и уважението се изсипва върху очарователните ездачки с тънки талии, върху тези самодиви и силфиди, летящи над гордите животни и търсещи предизвикателно грациозното съвършенство на самата граница между живота и смъртта. Много от тях завършват играта си със счупени ребра падайки под тялото на преобърналия се кон, но и много се възнасят с последния си очарователен скок до най-високите места в обществото, до короните и до титлите, чиито горди притежатели дълбоко в душата си чувствуват, как във очите на своите прочути прадеди-завоеватели не допускат никакъв мезалианс. {…}

   {…} И така някъде над пресъхналата река Кизил Узен или на бреговете на езерото Урмия, или пък в подножието на планинските масиви Карадаг – неочаквано еква музика и двама ездачи се появяват енергично на манежа, всеки застанал на два коня, и започват номера римска езда. А после Мосю Алфред, плющейки с камшика си, демонстрира свободна дресура на коне без хохоли и без дрънкалки, Мадам Силвия показва, висша езда, другите ездачи волтижират, акробатите скачат, клоуните се препъват и падат, Леон Гамбие се бори с мечката и кара лъва да върви върху топка, смешникът Хамилтън пристига на диво магаре и накрая се появява мъдро великанът Бинго и танцува върху наредените бутилки; когато всичко това не им се отдава, те го повтарят многократно под високото синьо небе на Азия, заобиколени от невиждани дотогава пейзажи. Веднъж се налага да играят всред развалините на някакъв древен град, на хоризонта пред тях се издига величествената планина Куи Ну, за която хората разказват как преди няколко години с вулканично изригване унищожила множество селища по своите склонове. Цирковите артисти клатят глава и продължават да се упражняват, без да знаят, че Куи Ну е персийското название на планината на Ной и че този пробудил се вулкан е самата планина Арарат, а развалините наоколо представляват някогашната арменска метрополия Артаксата. Гостуват една седмица в турската крепост Ерзурум, без изобщо да се интересуват от битката, която е водил тук руският генерал Паскевич, когато превземал Ерзурум. Пътуват покрай малката река Карасу, без да подозират дори, че това е Горен Ефрат, край който някъде на хиляди мили по течението му лежи библейският град Вавилон. Играят в Кайзарих посред римските развалини и никак не се вълнуват от това, че пред тях са останките на пищната Цезария, столицата на някогашната Кападокия, родното място на свети Василий. Пътуват покрай бреговете на Кизил-Ирмак и не знаят, че това е паметният Хализ, който някога е представлявал границата на Персия. Когато Бервиц ги води към град Ангора, всички се възхищават от красивите пухкави бели котки, зайци и кози, които се отглеждат там, но не знаят, че влизат в древната Анкара, основана от крал Мидас, и монументалните разрушени колони, между които Бервиц нарежда да поставят фургоните, са руините от величествения храм на Август. В Ескишехир ще ги заинтригуват гробовете на няколко мохамедански светци, край които непрестанно се извършва богослужение, но откъде могат да знаят, че тук се е издигала победната крепост на рицаря Готфрид от Булон. Артистите от цирка са прости хора, повечето не могат нито да четат, нито да пишат (вж. приложения занимателен откъс), и за тях няма нищо по-важно от това, да удържат или подобрят своите постижения. Всички се нахвърлят на работата със страстта на хора, влюбени в професията си, като забравят за своите страдания и мъки и изведнъж се изпълват от чувството, че тяхното предназначение е съвършенството, което трябва да проявят, все едно дали са пред френския император или пред дрипавите кюрди, арменци и турци; и че именно това съвършенство - заради самото съвършенство - създава техния изключителен колектив, който не може да загине и да претърпи неуспех и в който вече няма господин Алфред или господин Гамбие, или пък господин Хамилтън, а единния и неразривен цирк „Хумберто”.
          _ _ _ _ _

...Eduard Bass  ^  Circus Humberto,  Praha, 1941     -- zamýšlen jako povzbuzení českého národa

...it was me who personally reported

You do not like to return to the past. You look ahead with the hope that the best may yet happen. But you are still going. You do not want to disappoint anyone. You do not want someone to resent you. You do not want them to throw logs on the track. There are already too many of those. You know that you must give a lot to the others so that you can be left with a little of yours. That essence which you can not be without, which you do not give, without which, those who would take it, would lose. Not only that; you have to come, to get on the stage, to take the trophy to say a sentence or two, and then home. Your A pupil. A has always been your only option. The body is a temple of the soul. You'll feed it carefully. Afternoon sleep. The unrivalled ritual. Packing of the things with apothecary precision, God, you are a pharmacist. And leaving. You do not like to return to the past. You look ahead with the hope that the best can yet happen.  -- Blanka Vlašić

Четящи хора. Вярно, играят, но? Гледат надолу. Нека се свърши. Не убеждават. Не са. Така. Истински. Колкото хубави думите.

- time will see us re-align

     …diamonds rain accross the sky  { i.e. one was on the blink }

Днес в кино „Ретроспекция” дават прожекция с непоправимите грешки в отложената за по-късен семестър до непопределеност кардиотонична драматургия. Сценарист и съ-продуцент. Водя в резултата с 3-1 и 2 пъти блъди мери, popsy.  Ëсли так случится.

            вн. малко след началото ▪ dll   - ex.tension…

- there's got to be a reason & we know the reason why

.....– Приятелю Санчо… кой вдига прах във далечината?
.....– Ейй, майка ми се връща от гастронома.  { по „Рицар без броня”* }

   Смей се, усмихвай, блесни, преструвай се на щастлив. Не. Всичко записвай, чéти - и препрочитай. Не. Бъди малко по-мъж, или се дръж като мъж, най-малко, и знай какво искаш. Не. Питай, ако не знаеш. Слушай, да чуеш. Не. Мълчи, мисли първо, недей да злословиш. Не. Преструвай се на щастлив. Не. Нека си проличи …пък кой знае. Не се връщай, не се преобръщай. Не. Минавай уверен. Напред. Ой, достъпно сериозен. Не се оправдавай. Чакай в друга история. Не. Запомни гордите слабоволия днес, облечи буйните с глас. Не. Спри. Намери място да дишаш. Не. Виж как се стои със обувки на плитко в потока с порока от упора на брега. Не. Сричай над ниските букви ib. по етикети и на догадки. Не. Въпрос. Съвестен в задълженията си? Не. Въпрос. Изпълняваш поставените си намерения? Не. Обличай се в простота, дай дяволски точните мерки. Sve bih dao. Не парадирай. Не се крий. Подбирай внимателно. Не тичай от срам, без жал и посока. Не лай, не хапи - не се пускай със скок надълбоко. Не се вманиачавай. Не пощурявай само защото. Не. Освободи се веднага от демоните си. Не. Приоритетите умерени. Предчувствията скроени. Безумията притулени. Не. Въпрос. Преструваш се на щастлив? Свиквай. Елипси, паралели, на екс. Не. Точици, многоточие. Въпрос. Това ли те извисява? Скорост и качества. Не. Дръзновение и вина. Не. Дух и усърдие. Не. Памет и отегчение. Не. Преданост, гняв и търпение. Не. Страст и шега. Не. Имаш всички емоции, там, отдай им се пълно-ценно. Не. Научи се да казваш. Не. Играй в сценки с точен сценарий. Режи. Дръж здраво. Поне. Когато загубиш не може да знаеш какво си спечелил. Не. Смей се на правилата, пак. И отново. Света е прекрасен, живота и той - има ни  ▪  So, tell me - how does it feel?
          _ _ _ _ _

   А ти, Весинко, си ми щастие. Толкоз добро ти дължа. Аз, помня обещаното помежду ни, как да забравя;  и някога…

*и един друг любимски момент:
.– Ти ли свириш?
.– Аз… Какво правиш?
.– Уча.
.– Ама нали сме във ваканция?
.– Еее… ама аз уча по английски.
.– Good morning!
.– Good morning.
.– You are a frog.
.– Ма аз не знам какво означава това фрог.
.– Жаба.
.– Е… тогава ти си фрог.

…saccharine ready-shades of mundane

       be careful what you’re livin for too-day - alcohol, cocaine  - ’ai think it’s drivin you insane…  you might scream…  might shout 

Мила ми Джейн » Колко дълго само те чаках! Не ми казвай; не знаеш. Гадаеш. Няма значение. Не е здравословно да таиш всичко във себе си. Мисля че май-май не умеем да чувстваме. Тук точно това е въпр. на оскъдицата сезони. Или не сме срещали нужното съпричастие с приликите, контраста. Изобщо, какво ли умеем? Театър и пантомима? Можем. Временно, изтощително, в чакане на поредното хладно втрисащо утро. Със събуждане като в приказка. Ха, приказка. Но… защо в множество? Трябва ли и това да ме притеснява? Може би да. А докога? За да е по-лесно… няма как да е по-лесно. Не, няма. Вече нищо не чакам. Чаках достатъчно. Никой мен не изчака. И го разбрах. Простичко. Как? Съдя най-явно по т’ва, на не-трезва глава, със играещи силуети в зенита на параноята за кое се досещам и дали ще се видим такива красиви и трудни за акварел сутринта, с трудна походка и във фатален романс, на игра. Ако можеше да пренаредя света както бих искал, обратно, щеше да видиш, щеше да чуеш, най-вероятно, оня момент в който намерих - музиката, която всякога е била, на една крачка едва от дома, от ръба. През това време пих и припадах ставах пях спах и живях, coma, и доживях общите спомени обещани частни, интимно, и преброих милион сънени слепи неизгрели звезди, но най-няма да ти хареса щото пропуших - и ми хареса - в дар от ръката направо, с усмивка, на други. Предани, нежни, честити. Ой, това ли те притеснява? Виж, тук мога и да ти дам, помня че обещах - ни йота отгоре сърдечни съвети, обаче мога да препоръчам 1 лично обложен план …fuck what ’ai said. Чува се болничко дишане, вече, няма кой друг, понеже не ми се полага, след последната светлинка знам, вярно, по-лесно е - пак пулсът е сърдечен, и ще забравям, за да се чудя и да превъртам, нищо че уж няма да мисля, че ще си пречим в преструвки и във фалшиви усмивки, каквото не може а само напомня, ей, беше магично, престъпно, омайно-заляно невинно с живот, предсънно, та този дето го вижда така, да забравя - това трябваше да научим, как клин клина избива, има предчувствия които не лъжат. Налага се да импровизираш, ала не можеш. Не ти се занимава. Което не е толкова непознато. Каквото. Дето сещаш голо до болка. Не, хайде, спираме веч да катерим високото.    -- To the left, to the left.

Понеже истинските другари си казват цялата истина, мръсна, отрова - право в лицето, няма да чуеш на глас другото, всичкото друго мое дето останалите приятели искат да чуят но не, няма да си признаят щото това е до време, а онова което остава виси, на едно двойно голямо със лед, без лед, все тая. Ти си просто едно разглезено хлапе на което му липсва сдържаност и морал, но компенсира с налични фанатични сърдене и лиготия, като защитна окраска - да не би някой да си открадне парче от уплашеното ти сърчице. Не ми вярваш? - виж тогава как ти въздействат същите думи, и пак помисли. Поне не съм безразличен. Нали? Обаче има нещо хубавко в тая сложна история. Нещо много гламурно, разкошно, перверзно. И смешно.    -- Just like I should  feel today.
          _ _ _ _ _

  we worth much more at fighting life - much more than keeping eyes wide open, nothing less than fight each other    ^ img. varna ’10  

- My In.dependance Day

hey, hey little sister, only you can make me wanna call somewhere my home - longing for… smile like a curve setting everything… right