- it's just the same genteel time of year

истанбул, през деня – все едно съм бил там някога, и преди ▪ харесват ми (също) тези-те цветове, очите кафеви – вс. отвисоко --

{…} в онези часове преди изгрева мечтите са изпонасядали в облаците флиртувайки с кошмарите и знам не желаеш проба искаш целия опит пожизнен само за себе си в онези часове до изгрева кратни сме хора а не функции тогава се раждат истини ценности скрити в тайната на глаголите в голите си тела от вражи погледи следва начало твоето неговото нейното нашето запази го нас също в онези часове преди изгрева ръждясваме недолюбени мислим и скърцаме със безцветни талант и култури стерилни щом е така нищо не е както сме си представяли и каква би била разликата между изгубената слепота и тази която сме си възвърнали в онези часове до изгрева сме само украшения или необмислен ход копнеещ по звездите губя опора свят ми се вие тези същите неразбраните в онези часове до изгрева сме братя равни свободни всяка милувка клони към революция френска до вчера 1 твой щит непристъпен стъпващ вън сред спирали татуирана бледа полу-светлина в онези часове преди изгрева всеки поглед изстрел в невидимото междумълчание е името ти единствено ако не усмихване с кимване вместо разбиране някакво повече отстояване от себе си заричане вричане и достатъчно много излегнати наблюдаващи в онези часове преди изгрева няма ни днес ни вчера ни утре не само на думи а разбираемо в онези часове до изгрева сме били {…} и после се подразбра как някъде е валяло, доста вода

цитирам по памет мъничето мило александра: ейхооу, пък ти спи в леген, да сънуваш мен ▪ и двамата мн. обичаме ягодова дъвка

- Успя тъй някога Шопен да стори чудо…

...{…} О, само ако можех аз,
...и то отчасти,
...в октави бих възпял и страст,
...и всички страсти.

...

...И беззакония, и грях,
...и нежелани
...злини, преследвания, страх
...и лакти, длани.

...

...Закон извел бих за страстта
...и отначало
...дарявал бих я до смъртта
...с инициали. {…}

– – –
1956 ▪ Борис Пастернак - Във всичко искам да прозра ▪ vivacity - Souad Massi

- cancel my sub-scription to the resurrection

...„Най-големия неприятел на себе си, обаче, е и самият творец. Когато не пие, мисълта му блокира. Ако пък пие, мисълта му се притъпява. Когато пие и изпадне в адска депресия, не е във удобно състояние да пише. Когато пие и изпадне в еуфория, не пише, тогава само размишлява. Колко познато, нали? И ако все пак в едно такова състояние напише нещо, след като изтрезнее накрая, установява, че същото съвсем не е чак толкова гениално, колкото първоначално му е изглеждало. Хем късно, хем никога.

...Ако човек спи много и добре, не му остава време за писане. Или за каквото и да било друго. Ако спи малко, чувства се изморен и писането не му върви. Ако случайно има време, чувства се страшно объркан, защото му липсва навик да се разпорежда със свободните часове. И докато се опомни, те вече са отминали. По-често обаче времето не му стига, защото е принуден да върши неща, твърде далеч от литературата, напр. да бъде редактор, учител или администр. служител. А като няма кога – не пише!”

..монтаж по Ян Яндоурек, Прага, февруари 2010, публикувано за Лик 04/10