- like everything's all-right (deuce violin solo)

- след първите vivo награди икар на които присъствах, оставам смесено-чувствен, че ще ни съдят всичките, някога ! все някогаОт един кратък момент и нататък имам вече спомени пак как шляпаме с боси крачета в ситния пясък, всеки сам носи пълните със кристалчета ситни силиций обувки в ръцете си двете, носим се по посока север от юга, вдъхващи същите плажове, дето са ни приспивали в близкото минало; сещам се за мелодията на онова лято – слушахме и току бяхме открили jam & spoon окъснели; да, смешно как вече я имам и посветена, всеки си има, имам и аз свойте моменти, на разминаване, съвпадения, май доста пресечки ни се събраха – имам нахалните такт-о-усещане, тъй щото си позволихме доста не-оправдателно, само защото милите ни намерения са едни… и лъж…ливи, мн. такива, все тая – но утре, mon sang bouillonne ! sigh, как само ми се живее, ще се събудим нови човеци, малко по-може-би… и точка. Момент. В цветния спектър черния флаг свиква всички останали със които влиза в контраст. Докато скитам с бялото на очите в тъмното на съня. Няма какво повече да раз-кажа, зад пре-достатъчни кръпки, пъзели, вятър, възели и баласт, не се сещам, няма що повече да споделям, или призная. Няма/ше как да е по-хубаво. Ще замълча, пак, много щастлив.

... - just listen, hallelujah, amen, can you?

мога и сам, мога, дали искам? - не искам, понякога искам, да, но това… е шега, лична шега, моя една, наша шега, някак истинска
....-- e' strano ma sei proprio tu, e il tuo passo e' da donna oramai - farsi donne e' piu' che normale --

souvenir от втора страница « пак висва времето, ала не може и/ли не ще да зарасне ▪ простих-ме всяко натрапчиво-то съмнение и за онези простих-ме - дъждовни-те облаци, в очите си разкопа-ва-хме ▪ на-пряко въз-действие, а дори и не подозирах-ме… колко дълъг, колко безкраен е процес-ът на възнесение ▪ но времето …времето пак ще увисне, нали? » cryptonymous, cold blood remake

-- on rainy days of mazy sound ▪ когато тихото море се скрие в броня - аз ще падна първи там да изкатеря прилива, пази ме zi, пази

- Març : in-visible touches...

„you can tell from the lines on her face - you can see that she's been there…
probably been moved on from e-ve-ry place, cause she didn't fit in, where…”

03:26 ~ shall meet suddenly @ the drumbeat, there must be something he can say :)
- you dare to interpret the silence? oh, well, it's friday ( anybody's guess )

msg. highlights: ok ama kato se ojenim nqq da e taka ! акцента оставам в тайна ▪ и ни думичка, bella

.водата above мие лицето и ръцете на Барселона, общото горе и тук се нарича безгрижие ! странно, как бързо минава живота :)

- chase of/f the reasons unknown

Простата аритметика после помени не толкоз назад в невъзвратимото време казва как мн. повече хора са загубили собствените си път, във живота, главата, в този ред и обратно: около подозрения или права критика срещу църквата като към институция, колкото срещу вярата (си) като такава. Загуба e.g. неизбежно отнети. По-любопитно, тъжно-типично в следните случаи е това, че гласните и безгласни брожения са били основателни, общоизвестни – както днес недвусмислено показва историята – и много рядко просто задявки, заяждане. Kоето мен лично прилича по-скоро чистене на засегната чест, проява на висок стил куртоазия, на мъчилище – стържещи следователно наказания, резултат = нечия болна умопомрачаваща амбиция. Докато всичко се именова по задължение, винаги ще намираме и такива които да искат да изпързалят системата, като играта м/у котка и мишка, или така надценената свобода да се запревръща във свободия, по малко напук, малко за собствена изгода, малко по героически пример, но основно от пролуки в начина на отношение към човека, като такъв. Упорит, с право на мнение. {…} Знае се, че не простаците са опасни. Но високопарната личност, сигурно уповаваща се на тръста с писаните закони – на свой ред и те рожби от едни други преди нея себеподобни – в гнева си почти не успява и да направи разлика между основателното негодувание, от липсата на елементарни такт и възпитание. Оттук следва вземането на кардинални решения да се прави с внимание, по-малко служебна емоция. И дали-или адвокатската практика нейде тогава слага начало на опитите за прилагане казаното, дебелите книги по-ясно държат. Еrm, хубаво че се допуска водене и справедливи процеси поне, слагащи ако не точно край, но спирачки реките в морето от кръв с фирма « тъмното минало ». Кога ли обаче, тук иде и същината на обиколното чудене – кога правото и закона станаха толкова сложни, разгазираха се, ферментираха взаимноизключващи и противоречащи each other? – та да започнат да предизвикват присмех и недоверие, да се обърнат в обект на подигравки и на досада от градския квартален и медиен фолклор. Кога законЪт спря да гони пороците, но подгони рейтинг в конкуренция със мерзавците? Тц, нямам достатъчно средни пръсти --

Стига някой да продължава и се съмнява, щото Големите ни проблеми почвали днес, прилагам кратка част от Утопия, прецедент за стиловия абсурд, как заглавието на една от най-добрите критики в цялата човешката литература – към държавните апарат и порядки – едновременно взаимна и характерна – понастоящем намираме като синоним за непостижимото щастие. И няма поука.

- papeles sin dueños

Намирам незлободневно как доста артисти и образи в популярната мрежа имат нескончаеми въжделения да презразкажат - свои неща по последния начин, който опира във настоящето, площ и окръжности, моите собствени - макар не с мойте порядки. После докато преведа с full bass and treble, точно така го наричам – скръбната клоунада – намирам още прегради, разточителни към въпроси. Mожеш, ала не искаш, когато не знаеш дали искаш да знаеш, каквото не може, да трябва да искаш, всичко това = на да.

Наричали сме се дневник, табло, лексикон, blog сметка, офис, рецепция, изповедалня, залив, съновник, торба, радостта на волно-наемника; играхме го chatter-box, bluebox, jubox. Опасявам се, че приблизителната статистика силно ме радва. {…} Ще духам… свещичка, капеща – избирам ги стриктно – боцната върху празна бутилка бордо която доскоро ползвах за ваза с мъртви цветя.

Е, да, сбъркан ми е дизайна. Но поне си наясно, че сме сериозни, може би отегчително лично - като за вкъщи, ала сериозни…

and so, по повод на обиколния случай, черно-бяло от air, празничния ми туземен фетиш, тематично --

.p.s. напомням как долорес присвива очи като теб точно, дес ▪ yeah, пристрастен с ударение на втората сричка ▪ at my song :)

- never as good as you like... why?

.Това, което ми харесва по книгите, е че там персонажите често имат право на по-дълги реплики, в рамките на поне един епизод, аргументите срещат стена, или пролука в нея; водят се истински диалози – и сякаш хората имат интерес. Знам, защото в болшинството от случаи участниците се изслушват, вземат под внимание горните пасажи – и сякаш си спомнят за правилата при комутиране. ▪ Но има едно друго измерение – позволявам си да посоча тук драгата телевизия, в тази си роля – където първо разчитат на блясъци и на шум, където репликите се сипят като от самосвал, полу-цели, всеки бърза да сподели преди дистанционното да му вземе думата, цялата каша която има наум, винаги прям с доводите си – а по зачитане чуждото мнение можеме да поспорим, ала това са загубени цел, време - негоден друм. ▪ А Вие, книга или филм обитавате?  Не, идеално разбирам --

 proviso: да няма празногласия - the who са англ. група от близкото минало ▪ отварям дума защото съм виждал и вдигнати вежди 

p.s. и все пак, не бива да се разчита на черни гравюри - светлосинята ни действителност само дава втория шанс, вероятно, така…