- it makes all the little differences, in a round…
.Утрeпах цяла касетка ягоди, с връхче, от оранжерията. Touché. Ще ме попитате, как така точно пък Аз се замесих в подобно мерзко аграрно недоразумение - ей на, случи се. Че забравих. Повече не успях да изям. И широките амплитуди ден-нощ, слънце и дъжд - ги приспаха. Най-глупоустойчивите след бруталното покушение съм накиснал на тъмно в пет магнум бутилки да ми измътят първата непредвидено-ранна реколта ликьор. Което се чака тъкмо зенита на пролетта. Което, е вече др. история. И все пак, в морето няма следи, водата всичко закрива. Казано е че има стихия със свой собствен съзидателен климат - по това кой колко дълбоко нагази - толкоз се дави. Напред, с дървените глави; гаранция за по-бавно потъване. Веднъж, така и така заприказвали за стъкло… цветенце мило също добре разпределя дажбите. Само с нея ще си играя. Вярно, играем в светлото на необичайни за мен поне лично курорти, въх, но пък с какви чупки и настроение само… Всеки си има по някоя слабост, която го втриса. Просто така, да предположим, както седи мирно и кротко - и се обръща, връща се пак в тромавото си детство, което така бързо е изгоряло с цялата отговорност по моделиране трезвата същност. .جبال الأطلس is three hundred to sixty-five to one point eight mill. years approx. adrar or adras is berberian ▪ snow-caped and melting .Говори бавно, движи бързо, sempre cosi… и виж там, ако обичаш, се концентрирай. Ми-яуу! 100% в повече нерви. Безразличие. Тази дума съдържа отчасти отговора на ребус пряко касаещ причината след която окончателно се разбира как няма да са доволни особено ролята и тертипа, които сваляш с грима, дрехите и прахта - за един сън време. .„сладка моя jane, пиша ти с думи с пирон заковани на бял фон, да не се плиснат, няма да ходиме на високото вече” Цената на свободата се плаща със оправдания. Каквито, естествено, никой не ползва в пряката реч, и не обича. И не използва, разбира се. Ха-ха. Без обяснения - без притеснения. Не си ме попитал, не съм те излъгал. (but) Who cares? reminder: да счупя всички пепелници и празни бутилки ▪ с удоволствие, по възможност ▪ мойте ofc. не съм вандал quoth « в чер-ната без-дна на нощта - се ражда нова светлина ! но твоето лице остава в мрак » вж. песента по-долу Не съм сам в групата на които обичат да се снимат със чашки, violet също; чакам следващото наздраве. И така. Минутка за размисъл. Май съм орисан все на последна инстанция да разбирам за интересни круизи и пр. 4 дни online месечно, that's it. .Поне що се отнася до звънките детски усмивки, няма да ми омръзне - и да използвам, и да създавам - клишета. .Вързал съм се на джуфка. Това е все едно фльонга, но по-весело. Думи със сложен характер. .Характер не иска да каже само добри новини. Не, благодаря, не копнея, обаче може би --Рано сутрин отпращах, свел поглед, стапящaта сe в гръб фиотура. Винаги с бавни, болезнени крачки, никога достатъчно късно.…- уморен съм от тъ-пи капризи, дишам с вопиюща нужда от скорошен live
« i was tired of january… i was tired of june… i found the change a-comin' ooh so-on {…} hold on to what you've been given lately, cause the world'll turn (no matter if) you're ready or not »
След Shirley - теб, мила ми КТ - най-често сънувам ▪ И да, наясно съм кой си говори сам със картинките, but only as homely.
....сутрин: безмълвен вятър и прозрачен мрак – летят в небето крак до крак, пее миленка…
.1 part – midnight vision, sweet meməries alive .1 part – still guided missile, in the womb of time .1 part – missionary compassion, yester ire fade you're going to have to carry the ball on this, jane, then got him crawlin on the floor
frankly, kid - you served it rather adroit, breathing the gun - earnest, unholy (unquotable) - like he can readily handle a shot ▪ why wait?
« Всеки вид дъно си има свое название. Добре е, когато под кила има от едрия пясък. На него е най-безопасно да се закотвиш. А сред грубите камъни може и да загубиш трезва опора, ще се заклещи àнкъра под някоя двадесеттонна скала. Едрият грунт е удобно становище - мек, рохкав, лесно приставаш и лесно потегляш. »
но не пясъци и вода помнят вас, човек сам държи в паметта, образи, глас - tango nuevo, hope you like it
come wait upon and share this ▪ amplifying paralysis ▪ nice n'easy ▪ much the same - pretend it doesn't bothers ▪ sweet odour o'dew-tall silver pine-trees ▪ moonlit walk o'er wet slopes & stratified hedera helix ▪ high hopes justified ▪ still gratified ! and disappear ▪ urs, vlad
…how do you feel ? that is the question, but i forget you don't expect an easy *answer ▪ precious it is, isn't it?
.Happiness is attitude. Нещо… прозрачно. Призрачно, безгласно; стоп-кадър в поглед през рамо. Съвсем сериозно сега, милата ми доверена съучастничка пред никой не прилича да носи, и тя без да иска, хапче хининово престъпление под небцето. Изключително, и за своя собствена употреба. Сякаш черните сенки, двете, я правят неуязвима. Грешка. Но май така е прието. Не те питат, и не във това е проклетия смисъл; ето готов отговор. А във лиричните канцонети са забранени дори тонове и куплети с твърде земни черти. С нея, любезна, доста добре се маскираме. Две ни повече - ни по-малко, но срещуположни екосистеми. На сутринта издалеч камбаните пеят, броят бавно до осем, един удар, два, славно, улиците се хлъзгат, в три, четири такта, дизелова мъгла смъди на очите, пет пъти, студ шиба лицето, шест цвята, седем, вече цял час как пулсираме във насрещното, осем, следва затишие, прозявки сковани от преумора. Очаквайте продължение скоро. By the way. Забавно, и смешно понякога, кара ме да си мисля за неочакваните обрати във нещо като три и половина секунди - от генезиса на идея, през дима за последно по устните с трясък от дъното на една празна чаша в дървото на барплота, до летящ старт и широка усмивка към морето от светлини. Водорода гори, кислорода поддържа горенето. По това се намират един с друг хората. Сещам, съзнавам, но не съм изненадан когато мисля, щом иначе нищо не предполага в бяло синьо златно червената центруфуга - за една моя отслабваща коленете, просто приказка със омайни зеници тазвремешна Жулиета, която по общите правила на кръвоспиращата реалност дори не може и да пристъпи от входа нататък, такива са правилата; отнесено се усмихвам, представям си как заслужено ще се смее, и тя също, на скиците криви, защото дори и не предполага издайните ми хлапашки, контрастни мотиви. Които… и аз самия не съм предполагал. {…} Whatsofar? Привидно възможностите са и повече, тъй ми било, или по-пъстри. Photoshop, pansy-PRoductions, panic & propaganda. Ой, не забравяй да гледаш от слънчевата страна на живота, също. Тогава? Нормално да мислиш че Н.Н.Н. (Няма Нищо Невъзможно) - и все пак, все пак с напредване времето осъзнаваш, едно, че Разумните хора и занапред ще останат поклонници на глазираната си суета, в пълен боен комплект с бремето на старите навици, две, че свеждане до последно всяка (нова) мечта е перверзно и трудоемко, три, че войната си е война, а това са няколко фронта поне, най-малкото битки. Нормално, нали пред погледа са се сдушили за постоянно една друга че да преборят всяка благоприятна възможност, фантазия и познание, първенци в стадото със прашинки, акт с който представят общото кратно на невралгичната публичност. Още нещо, фиктивната административна единица е във непроменлива надпревара с по-упорити и привлекателни, по-адаптивни, cons. по тази причина - значеща предизвикателство. А широката публика, част от представителна извадка, си представя нещата, които ги има, по същество - но само я чакат, нали? - по-съблазнителни, ала не във ръката, чужди - така значи, тогава… и по-драматични. Едната ми камера и полукълбо във главата все още вярват че са възможни: изкуплението и тишината, втората половина сериозно се пита, изобщо търсиме ли взаимност? Човек сменя навика и средата, защото някъде пише да вярва че може и да намери, стига да чака, стига да го дочакат. Когато прави компромис, все пак, все някак. Когато е късно, вече, лицемерно наричайки точно времето, с липсата на късмет therefore и натрупаната умора. Когато… тегли чертата и пощурее колко по-малко различни, как нямат значение цвета и косата, размера и дължината - тялото и душата. Става ми тъпичко, щом мъж и жена си говорят докато бързат към вкъщи с десет метра дистанция помежду си - в това ли трябва, мога ли значи да се надявам, щото няма някога с нас реципрочно същото да се случи; момче и момиче редят един друг лице в лице яростни истини, това кой крив - кой прав, е без победител, ще им се двамата. Май-май там свършва театрото, почвала драмата? Триеш и пренавиваш. {…} Това бяха два реда, преляха. За мен значи да удържа риторично в stand by личните си бележки, смешки, сънища, рими, хаоса и порока; свободно да порисувам, да почета, да позяпам {sff} да потренирам осъзнатите блянове, да попътувам дотам и обратно. Спокоен съм, все едно идва Голямото нищо. Пълно блаженство. ..– though up in the air was sort of re- 1. -freshing 2. -bounding 3. -charging, u name it… the lonely? rien, everyday must-people ..– джиджи тръгва четвъртъка към италия, въздъх, за кратичко казва тя, но аз знам че е постоянно, радвам се адски… ..– под-стигнахме недялано още ниво, където ωmega не е последна, ала после асиндетично тръгва надолу и долу и до… ..– 2002-ра се „наказвахме” с ATWA - hey you, see me - pictures crazy, hey you, are me - not so pretty ! increasingly gorgeous true ! никога не съм чакал с такова желание лятото ▪ on my own ▪ без багаж ▪ топъл пуловер ▪ от сега залагам на Ирландия :) *just listen to the noises ( null and void instead of voices ) - вероятно си чувал corey taylor със slipknot, или не си, whtvr ..
- oxygen c-rack fracturista ▪ татуирахме се alike…
..........< content filter=On + logic mode off >...you may need new tail decoder ▪ you may not....– 42°41'06.10'' N 23°21'27.38'' E ^ 567 ▪ 42°41'38.45'' N 23°21'38.45'' E ^ 561 ▪ In sober honesty: hav' you ёver seen the light? ....– Късно огрях, как лъстивите буфон ръкави са твойта пижама ▪ не ме имитираш, само танцувашe te amo ▪ and vice versaфакт, rated R със robyn fenty нежно изтупа λungs = f+tm - обща оценка, длъжни сме на компромис; другото = низ съвпадения ne znam da li sam to ovdje ja - ili je sve ovo san; vidim te… a nisi tu, u tebe svijet je maskiran ▪ krajnje vrijeme je da, da mi svane…....– mersi d. тука дето ми стопли *първо сърцето …и го пoкри, щото сети че ни боли ▪ in the dark of night …those small h'ours ....- кому е требно ровене старата шума ▪ питай… питам – нали? - как мислиш, казвам - боли, ала ще *мине, до три ▪ 1, 2, и…........^ готов съм после да бъда осъден и за 1 поглед дори - зад вàла ▪ lassie, don't you know?....................< logic mode on + content filter=Off / oel ngati kameie >
« едно „непознато” лице сменя умората ▪ хората лесно забравят - или изобщо ▪ което са наши чар и злощастие ▪ събудих се късно следобед ▪ все същото ▪ i guess the stars ▪ дойдоха нови двуноги по-умни по-бързи по-сиви ▪ имащи предостатъчно хитрости ▪ но и това не са единствените причини ▪ имаме доказателство че не го правят нарочно ▪ върбата по-горе бе скоро отсечена ▪ болеше ги онзи копнеж по горкото несбъднато щастие ▪ дошло от земята ▪ today i'm sharing all my pain with the universe ▪ voyage - voyage » .виждам го пак жив да науча така с не-требна обвивка в ясно пред-смислие на заострена не-милост - че съзнавам това; следва
БГ Блогове
