- reductio ad absurdum

Логика - от логос (гр. λογική logikē) – дума, понятие, смисъл, разум --

…Универсалното средство за изразяване на мисли е езикът, а разсъжденията се състоят от повествователни изречения (прости и сложни).

— Изречение на естествен език, съдържанието на което може да се оценява като вярно или невярно
—(истина или лъжа), се нарича  съждение.

— Съдържанието на едно въпросително изречение не може да се оценява като вярно или невярно.
—По същия начин стои въпросът и с други изречения, които носят емоционален характер: заповедни,
—възклицателни и т.н. Следователно такива изречения не са съждения

—— — твърдение, за верността на което не може  —  да се произнесем;
—— Логика, в която дадено съждение е или вярно, или невярно;
—— В някои случаи отговорът на въпроса дали са настъпили или не определени събития, дали са
—— верни или не конкретни факти, не е известен…

…тази логика се нарича двоична  « двузначна »  логика.

—— — От др. страна някои съждения не могат да се разглеждат като съставени от други.
—— Едно съждение е просто, ако не може да се раздели на самост. компоненти — елементарни.

— ^ За всяко съждение може да се образуват и негови  отрицания.

Връзката между съждението и отрицанието му е, че ако 1 от тях е истина, то др. не е и обратно.

— За образуване на отрицание на съждение в българския език, обикновено (но не винаги) се
— използва отрицателната частица НЕ, прибавена пред сказуемото, или глагол  антоним.

В някои случаи връзката между две прости съждения се нарича импликация или логическо следване.

— Импликацията има стойност “лъжа” само в случай, когато предпоставката е истина, а заключението
— лъжа. С други думи от грешна предпоставка можем да изведем всичко, а от истината само истина.

—— — Логическите функции се използват за изпълняване на формули, извеждане на крайния
—— — резултат в зависимост от получените входни данни. Избора на данни в една клетка зависи
—— — от стойността на данните в други клетки.     по законите на Де Морган

—— — Много важен факт в двоичната логика е фактът, че всички възможни двоични функции,
—— — независимо от броят на аргументите, могат да се представят като логически изрази, в които
—— — участват само три логически операции – 1 едноаргументна „¬“ и 2 *двуаргументни „∧“, „∨“.

—— *конюнкция и дизюнкция - т.нар. конектори или юнктори

-- Съждението е мисъл утвърждаваща или отричаща признак на предмет. И тук, с някои  абсурдни изключения…