- they swam far from shore

‘The Tourist’ - е една красива лъжа. Но пък много красива. И актьорите - са такива. Ин и Ян отстрани, са красиви, в действителност е така. Които, в мизанса, не (си) играят случайно. И на високо ниво, постепено. С обрана емоция, до-колкото е по план. Без да буди съчувствие; а това е логично, щом в полутона в транскрипта на първо ниво Ви е казано драма. В нечии задъхващи се очи това също има значение. Като нещо далечно, и едновременно съкровено. A именно то е градуса тук, въпреки волята, която да отзове едно остаряло във ежедневието лице, което може, или е могло - да замести. Защото е простичко, без да е просто обикновено. За едни, тази монолитна опора се корени в нездравата сетна привична понятност, за други - о вярата във коя да е жилава вероятност, трети - изобщо пък нямат какво да разместят, една идея по-еклектично, и което - кой знае защо, е могло да засити със съдържание, беглото, ала смислено чувство за недовършеност, т.е. на празнота. В контекста, това, по-скоро, е отражение; което повлича със себе си всичко, за да изхвърли на бреговете си малкото към което е нямало отношение. Или е искало, с малко по-инак значение, да си възвърне обратно, това от което някъде някак именно е избягало. А всъщност, да превърти отначало. С ново лице, и въпреки тежестта. {…} Идеята. Е. Една красива лъжа. Но пък много красива. И все пак…

----
съжалявам, задето почнах, и се изгубих със katie melua после, но за това - съм момчешки доволен / благодарен