- By the harbor, by the docks...

Снимката (може би) няма връзка. Но обещах. Да, вярно – това е т.нар. преди – ала нали – е (си) прекрасна, в мойте очи ^.^

« Има едно старо като света народно поверие, което разказва – как щом паднат първите снегове, и сърдитите Великани сами напускат високите си скалисти убежища и подслони – с гръмки, тържествени стъпки по тъмно, които често се случва и да объркаме с мощните урагани. Допреди хората да населят стария континент плътно, именно те, добродушните исполини, били негови господари – надлъж и нашир, от морския бряг, през уламите на открито, та до глухите степи. Но после побегнали към недостъпни места, скътани около покрива на света, и само когато Северняка сковавал земята и склоновете надолу, се хлъзвали по дерета и скални реки – до подножието на своето уединение. В една такава зима се случила и тази история... »

Събирането и адаптирането на по-следващия и евентуален тематичен soundtrack започва от тях.

Strolling under harbor lights, Lilja reads a line
‘Poor Tatiana’
In another library, Rochester arrives
Oh lord, he’s half-blind

Stories had been spun, a sea of metaphors were done
And Lilja heard but wonder’s thunder
All the books she read kept her in bed and hurt her head
Her tragic flaw was not a blunder

Percival got drunk and tossed his cup into the snow
Where’d the grail go?
Wind revives the balladeers sentenced to their words
Fog means return
For the bards and troubadours, sentences are worlds...

После сънувам едно друго начало, една друга 1 страница – която оставям за близко бъдеще. Вероятно...

„Малко съм се разсеял. Щом започнах и да излизам - от бързина ли, от друго - с обут наопаки панталон. Тук някой ще се зачуди, колко ли са се смяли хората вън. Така пък аз срещнах бъдещата си съпруга…”