- just watch the way she walks...

Има толкова много момичета по света; с деликатни душички от пуканки, и вода, като корнфлейкс, и момичета от канела, с леки, широки усмивки и тъжни лица, с нови прически и стичащ се грим. С горда походка в тренчкот под дъжда, има момичета с облаци по ръба на заострените си нокти. Като котки, като мъгла. Има такива момичета. Извън всяка граматика. Гласът им се вмъква, да няма път наобратно, пронизва и се прилепя - сякаш е гвоздей - в главата, и бистър и мек, звънти подобно на камертон, отмиващ ехото издълбоко в бърз ритъм, ръми - с темпото на безкраен щорм презокеански. Има такива момичета; които остават в гореща прегръдка, с парфюма по дрехите. Всяка със своя собствена диря, жест или дума, някоя по-лична и отличима, или букет, в гама и своевремие - сама себе си необяснима. Има момичета които не плачат - и никой не е разпознал сълзи във очите им досега, не са тъжни, докато не останат сами; но няма да ти признаят. Не просто така. И дори идеята - че те боли с характерна, физическа болка, инфразвукова атмосфера - да сещаш как страдат, никак не прави намеренията им по-уязвими. Просто боли. Но ти… нямаш нищо против, нали? Защото сега, точно сега - може би? - щом се обърнеш, щом затвориш очи, или се сепнеш, търсейки със ръка в тъмната стая, насън, като провокация, не-съзнателно - виждаш, намираш и вдъхваш - Нея. Тя е истинска. И това. Е достатъчно.

   благодаря ти за всичко - не казвай нищо, усмихни ми се…  някак - за момент само   за мен    благодаря ти