- и тези три неща...

    ▪  не-делнично  ▪  

Ой, следсънното ми невежество - което се хлъзна, с мен - и самó, крадешком, очевидно, независимо от достойната снизходителност във аванс, за стотен път ме разсмива, без да омръзне. В това виждам поредното доказателство - че не сме хаотични, че следваме няколко строги модела. Строги, координирани, колко да са неотменими? {…}

Дали мога да върна... каквото си мисля че трябва искам да превъртя? - Не. Днес правя същите забележки, на които съм ставал неведнъж изкупителна жертва. Цели векове по-рано. А това че милата генерация, тържествен субект на въпросните въжделения - подхожда с трикове и достойно за почит въображение - за неглижиране умните вметки, съвсем не ме дразни. Съблюдавам от удоволствие. {…} Едно от любимите ми задания, особено в дългите и задушни летни следобеди, след откровено проливните августовски валежи - бе да ровя. Дупки, трапове и бразди, сондирах мократа пръст с цялото си усърдие. Случи се даже така да се окопая, на един от рожденните дни в едноцифрената ми възраст, та за малко да не изляза навреме за тортата. С ягоди, както винаги! Хубаво, че имаше кой да ме дръпне. Защо разказвам последното? - Нямам си на идея. Сигурно съм се присетил - как правех напук, ала на себе си, само. Не съм считал за нужно, нито за интересно, да размествам вселенските пластове. Глу-пос-ти. Трябваше. Вярно, сега нямаше да се трогвам - и да подскачам от удоволствие, четири петилетки по-късно, обаче… Май нищо не губя. {…}

    ▪  тъжната вест  ▪  

Тая зима ще изпусна ходенето „на прасе”. Щото моя скъп домакин, кретена му с кретен - сварил ракията, са напил кат алигатор - и взел добичето за пушечно месо, една седмица преди заветната дата. Д*** тия примати с двуцевка!

    ▪  от джу-бокса  ▪  

Аха, и поздравявам с All I want for Christmas сценаристите на празничния НТП бойкот. Sorry, certified-classics win.
 Пак така поздравявам и съпричастните bg supastarz - които определено разбират от фестивален шоубиз.

  ---

Ой, вярно е че ми липсват (мъничко) времената когато музиката бе удоволствие, и разчиташе на гласа, най-вече. А не се конкурираше с пози, вокодери, плът, задници и крака. В изобилие. И все повече ми се ще да го споделя…