- nobody tells you where to go...

Съвършен в три думи: Porsche Speedster Convértible ’58 {…} Факта, че произхождам - по волята на съдбата - от матриархален род, значи само - как по-късно ме навестиха някои стереотипни, нека тук се разбира, от доста по-рано oчакваните ♂ инстинкти; или оценка и увлечение. Изричам го с пълното си съзнание. Не ми пречи, защото живея в тази, и други плоскости на живота поне четвърт век по-рано от датата на рождение. Покрай двата летни ретропарада в Созопол и във Несебър, познах точната мекота на седалките от онези безгрижни години в средата на миналото столетие. Попътния вятър тихо фучеше, свободен и мек, солено дихание, далеко отвъд общия *хоризонт който размива морското синьо в небесен лазур. На мига се увлякох в смели мечти около ясно изобразените в подсъзнателната ми карта гладичко асфалтирани високи виражи, с малки отбивки от стъпкана почва, чакъл и листа, изпонападали през тунела надвиснали клони, с тук-там бледи просеки. Пълно безгрижие, зад снижения покрив. На пътя се сменяха цветове и сезони, пробуждане, изобилие, жътва - падна първият сняг. Бяла, крехка идилия - докъдето погледа стига встрани и назад. Чаках те, слизах и доближавах правите мантинели, опирах се досами стръмната периферия на отвесни бездни и брегове. Намерилите убежище в гъстите облаци върхове разпиляват хлад и мъгла на вълни, която запълва като купичка с мляко спящите долинки. Ясните утрини, малко преди изгрев слънце, разкриват хилядите звезди на далечни, полегнали ниско градове, и селца, които се будят от кратката дрямка за една нощ, насаме. Пътувах - да стигна някой от тях. Ала не бързах особено. Не и сега. Пред мен предстояха - също толкова щрихи - с посока надолу, и вятър в косите. Отворих очи. Още държах волана в ръце.

-----
*дали скоро те чака буря, затишие, или изгрев на плажа, там горе и право напред - като разперена длан - всичко си пише...