- Море от Боклуци*

Или защо « Новото е добре забравено старо » добива съвсем друг смисъл. Хипотетично.
-----------

Човек дори добре да живее, създава отпадък. В случая е буквално. Което не означава, че опакото на колелото е по-чисто и милозливо. Там също люти на очите. Със злоба. Но това по презумпция е и най-малката грижа.

  1 пластмасова чаша за кафе = на 15 минути полезно действие = на 120 години пълно разграждане.

Трябва да видиш всичко това на едно място събрано накуп, нищо повече - само твоето собствено съдържание, смляно и гниещо, за една календарна година - преминало през кофата за боклук. Не е страшно. На думи. Било ти е вкусно, било ти е топло, опазил си чисто личното си пространство. Не е незаконно. Плащаш си данъците, и според мнозина, въпросните са дори прекалени. Много са ти високи? Не е чудно. Щеш или да, смееш ли иначе, но веднага щом запреливат контейнерите пред блока, слагаш киселата муцуна. Онази сбръчканата, гнуслива. Ала все пак мяткаш пликчето си отгоре. Както целия вход по-рано същия ден, или предния. Трябва да видиш цялото си годишно производство събрано накуп, нищо повече. Не е страшно. Ужасно е. Но ти имаш права...

Или това поне се опитват да ти втълпят недоволни клиенти-наемници в реални битови ситуации от кратките спотове в праймтайма. Защото си потребител. Преди всичко. Нали? Ти потребяваш, човече! Можеш да имаш каквото си пожелаеш. Веднага. Сега. Вчера. На място, на път, с доставка до твойта врата.  И какво от това?

Между траурните агенции пълзи една такава служебна шега - ”...няма ковчег със багажник.”
А и ти не си фараон, че да разполагаш със пирамида. Или една обикновена надгробна могила.

Ти потребяваш. С нокти и зъби. Колко необичайно. Понякога прекаляваш. И после? В оптималния случай, който търсим тук, въпросното ”полага-ми-се-по-право” и ”честно-си-го-заслужих” - омръзва, все някога, или излиза от мода. В още по-оптималния случай след него няма импозантен остатък. И се надяваме, някак, тази енергия - която според закона ”не се губи, а преминава във друга” - да влезне обратно в кръга на шегата.

Защото едва неколцина избрани, седящи само с препаски около кръста, от покрайбрежието на Азия и Покрива на Света, знаят как се живее на духовно гориво - в пълна хармония, с тялото и Земята. Ти... Ти притежаваш!

  От началото на годината досега си изхвърлил в кофата за боклук най-малко 9 пъти собственото си тегло.

Имаш неутолим апетит за неща и предмети, полезни и смешни, в икономични хикс плюс едно опаковки, или поединично. Лишавал си се достатъчно, чат-пат можеш да мушнеш пръсти в колана, с доволно примляскване, и да... фигуративно казано - да се разпръчиш. Акция! Раз-два-три! Сво-бóдааа! Лошото в случая, е как всеки път си повтаряш, че тази ти слабост във възпитанието Повече Никога Няма да се повтори. Точно така, няма грешка. Във възпитанието. Ако си спазвал диета, би трябвало ...вече, да си наясно, или? - колко зловредни са прилепчивите изкушения от разгулното минало, естствено, всеки път за последно. Ала хазарта е доживот --

Харесва ти да залагаш. Черно на черния дроб, система познай точните милиграми бензопирин и катрани. Коз, коз и три пъти по триста години за малкото синьо шумкащо пликче. Бели частици във белия дроб, до червена утайка в чинията в главната ти система. От каталога за елегантни начини да изчезнеш нищо не липсва. Имаш право на избор. Харесва ти да залагаш. Но колко пъти зареди барабана в бъдеще време, и на зелено?

Песимистите казват, че винаги може да стане ”и по-зле”. Оптимистите вярват в светлия хоризонт. Реалистите знаят точната си цена. И все пак никой не е безгрешен. Една от големите смешки на нашето време е тази, как неуморно се ровим в минали времена с пяна от двете страни за нелекото ни наследство останало след малко разсеяните предци. Гледаме си в краката, назад и встрани. Чакаме. Какво чакаме? - чудо на чудесата.

  Органичната смет, хартия, стъкло и текстил формират 3/4 от годишата квота. От тях само 4% се рециклира.

А цифрите можеха да бъдат различни. Няма да спорим, не искам. Виновни са его-доволните паразити по-горе от Големото Ни Добрутро. Винаги. Нямат си съвест. Знам... Знам само че това ми звучи като безпомощен опит за оправдаване липсата на гражданската такава. Която вирее на много поединични островчета, в дома - като крепост. Цяла гора бастиони. Но като част от общото цяло - едва ли. Защото правата носят и отговорност.

Което не значи бойкот на пазарната ни система. Трябва да си дивак, за да помислиш сериозно, че резултат се постига само, и преди всичко - със отрицание. Необходимо е простото спазване някои правила.

Една средностатистическа бутилка от бира може да мине през магазина и до конвейра обратно петдесет пъти подред. Въпросните механизирани поточни линии се обслужват не от машини. А на ръка. Защото процента на усвояване от контейнерите за разделно събиране е доста под десет пункта. Остатъците следва да се депонират или горят. Някой смята ли колко излишни разходи са това? Защо във зелените кофи има всичко друго, обаче най-малко стъкло. Защо в жълтите кофи (картон и хартия) никнат домати? В тези, които не са вече сгурия...

Сега ме разбираш защо натъртвам на възпитание. За да започне, и да се случва, е нужно и самосъзнание.

-----------
*заглавието е пряко взаимствано от водещата тема на брой №11 на сп. Осем  (предстои, за месец Ноември)