- star back to the wonder-dust...
starring: jamiroquai ▪ phil collins ▪ skunk anansie : at the spring of life { again & again } achtung ! със новата лъчезарна s. ellis-bextor featuring аулин ▪ безсъние + невроза = на убийствен зъбобол ▪ now ’ai know
posted by vlad at 10/22/2010 01:58:00 AM
Previous
7 Comments:
Защо ме обиждате?ОК-няма да ви пиша повече.Ще мълча
Don't get ya...
It was you invading my space.
Ауууу, много неприятно... и аз съм минавала през това- обичайно в сесии, когато имунитета ми претърпяваше срив и погром като по описание в учебник. И най- често удряше в някой несвоевременно решил да поникне мъдрец:) Или съседа, който побутва уж закачливо, а толкова беладжийски.... наистина неприятно!
При мен един битов катаклизъм доведе до неприятна и бърза простуда, последвана от върлуващия тъдява вирус - лошо, защото не бях боледувал сериозно от доста годинки, започнах ги логично на крак, изостри се синузита и някак всичко се струпа на абсолщтно невинните зъбчета. Не разбрах дали от вдъхновеното напрежение действително не ми е поникнал, започнал да никне мъдрец... Никога не съм си имал проблеми със зъбите, беше нова болка за мен, омайваща, ала непозната. И нищо че не потребявам люкарства. Сега ми стои като обичка на ухото да нося по две, три, четири сашета със себе си. Дори започнах да влизам във положение и да спасявам болезнени часове за околни приятели и познати. Както е казано - няма само зло.
Всъщност, болката, каквато и да е тя, никога не е зло- в един случай е сигнала на тялото ни за предстоящ проблем, за необходимост от заостряне на вниманието ни, в друг случай- израстване, в по- друг- начин да намериш себе си там, където не се очакваш. Не искам да мисля за болката, каквато и да е тя, като нещо лошо, а като нещо неизбежно, но не винаги да й се оставям:)
Ще е добре да си припомня това следващият път, когато ме заболи- каквото и да е:)
В последното изречение има много резон. Ако бях обущар, щях да съм бос. Имах ли лодка, щях да живея в пустинята. И тъкмо когато достигах пиковия момент от развитието на произволен порок, ставах ревностен ритор по сметка на отказ и на превенция.
Значи... не сме толкова крехки? Значи... трябва по-често да слушаме грохота на камбаните вътре в главата? И да потребяваме лостовете за повдигане на Земята... Да. Днес ще съм примерен ученик и слушам. Приятно е.
Камбани в главата и грохот.... щом е грохот, значи трябва да се чуе, за да стане мелодия- най- финно изтъкана от най- преживяно. Не е лошо понякога да си примерен, до поредният хаос и ред , и циркулация:)
Post a Comment
Links to this post:
Create a Link
<< Home