- like a tattoo (and hundred little attentions)

 She said « you must » on the *first   Помня и тръпна в мекия полумрак. И сега. When people run in circles it's a very mad, mad world

 Не ме е страх от извечния безпорядък. Или да закъснея. И да позная. Ниските и високи полу-тонове загръщат всичко останало.
Още докато нащърбяха кожата ми за първи път със стотици удари във минута, на втора детайлна игла, сладката М. - обмислях следващото петно, следващото си място, бях се подхлъзнал като хамстер и колело в името на изкуството. М. е сценично, и все пак, кокетно название. Харесвам артистите, с нестандартна фантазия. И тези по принцип. Не съм предполагал, че така лесно…
Още. Искам да приближа, и да скрия по-плътно, по-цяло, по-силно - другия в устните гладни - с ноктите впити, жадни, до кръв.
Каприз. В скритото в длан огънче към последната за деня, месеца и живота, както всеки път се заричаш, цигара; на ръба на заострена забележка, смело маскирана в комплимент, граматическа грешка в полза на красотата, малко странна, малко учудена.
„Ре бемол във десет такта, ре бемол - аз вярвам, вярвам, ре бемол - надипля, ми бемол” - музиката на Пучини съ-действа леко упойващо, за сърцето. В плавни движения, от водата. Един ден, се обърна, просто си тръгна. Онова там - забравих значката…

 *first of the swirls learnt into sway-dancing, like e-ve-ry road has it's turnabout mark - in a particular way, when-ever there is a co-pilot