- blackout the sun, it bothers me not

 Шкиперът се отпусна в своя шезлонг и запуши лениво. Скоро трима-четирима от екипажа се качиха на палубата и насядаха във очакване. Един от тях имаше банджо, а друг извади хармоника. Засвириха - някой запя. На тези инструменти туземната мелодия звучеше странно. Ала после под звуците на песента една двойка се впусна в танц. Това беше някакъв техен варварски ритуал, див, примитивен и бърз, с отсечени движения на ръцете и на краката, с гърчения на тялото; чувствен, дори сексуален. Но без страст. Беше подчертано животински, прям, съдбовен, но лишен от тайна, с една дума: естествен, дори би могло да се каже - и детински. Накрая моряците се умориха. Проснаха се на палубата, заспаха и всичко потъна в тишина. Шкипера с труд се надигна от стола и се спусна по стълбичката. Задъхваше се леко от нощната жега. {…} Следващата сутрин, когато утрото се промъкна над спокойното море, те видяха пролива в рифовете - предната вечер им бе убягнал, беше малко на изток от мястото, където стояха. Шхуната влезе бавно в лагуната. По водната повърхност не се виждаше нито бръчица. Дълбоко долу сред кораловите скали плуваха малки цветни рибки. Слънцето блестеше в безоблачното небе, въздухът бе хладен и благодатен. Беше Неделя, усещаше се някакво спокойствие и тишина, сякаш природата си почиваше.  { по W. Somerset Maugham ▪ Червенокосия ▪ 1921 }