- for your entertainment

   {…} Това е по времето, когато процъфтява любовта към ездачите в цирковете. Аристокрацията още стои начело на съсловно разслоените държави и народи, самата тя възпитана главно в английски нрави и английски вкус. Ренесансовият тип аристокрация – меценати на науката и изкуствата – е изцяло погълната от барока и доживява живота си в лицето на отделни единици; много по-голям е вече интересът към приятните страни на живота, между които на едно от първите места е страстта към чистокръвните коне; и към ездаческото изкуство. Щом в някоя столица се появява добър цирк, там веднага пристига местната аристокрация от провинциалните замъци и откупва за няколко дни ложите, за да се наслаждава до насита на подбраните, грижливо отглеждани жребци, скопени коне и кобили, коментира умението на техните ездачи и дресьори, а в антрактите превръща цирковите конюшни в място за разходка. Големият жест на рицарските турнири, онзи патетичен апотеоз на авантюристичния героизъм, при който лесно се умира за нищо, само заради красотата на позата, отдавна е изчезнал от живота на залязващото господарско величие, но сега отново се ражда тук, в това скитническо ездаческо братство, всред това бедно рицарско общество без имения и без гербове. Докато в угасващите спомени на аристократичните родове тлее още копнежът по залязалото богатирство, златният манежен кръг ги привлича като отражение на отколешните турнирни плацове. Те вървят като сомнанбули подир луната на своето минало и тя ги довежда при хора, които подобно на тях стоят извън еснафството, па макар и на противоположния полюс. Херцози, графове и маркизи обкръжават ездачите-комедианти, които за няколко гроша ежедневно рискуват да си счупят главата. И златният дъжд на благосклонността и уважението се изсипва върху очарователните ездачки с тънки талии, върху тези самодиви и силфиди, летящи над гордите животни и търсещи предизвикателно грациозното съвършенство на самата граница между живота и смъртта. Много от тях завършват играта си със счупени ребра падайки под тялото на преобърналия се кон, но и много се възнасят с последния си очарователен скок до най-високите места в обществото, до короните и до титлите, чиито горди притежатели дълбоко в душата си чувствуват, как във очите на своите прочути прадеди-завоеватели не допускат никакъв мезалианс. {…}

   {…} И така някъде над пресъхналата река Кизил Узен или на бреговете на езерото Урмия, или пък в подножието на планинските масиви Карадаг – неочаквано еква музика и двама ездачи се появяват енергично на манежа, всеки застанал на два коня, и започват номера римска езда. А после Мосю Алфред, плющейки с камшика си, демонстрира свободна дресура на коне без хохоли и без дрънкалки, Мадам Силвия показва, висша езда, другите ездачи волтижират, акробатите скачат, клоуните се препъват и падат, Леон Гамбие се бори с мечката и кара лъва да върви върху топка, смешникът Хамилтън пристига на диво магаре и накрая се появява мъдро великанът Бинго и танцува върху наредените бутилки; когато всичко това не им се отдава, те го повтарят многократно под високото синьо небе на Азия, заобиколени от невиждани дотогава пейзажи. Веднъж се налага да играят всред развалините на някакъв древен град, на хоризонта пред тях се издига величествената планина Куи Ну, за която хората разказват как преди няколко години с вулканично изригване унищожила множество селища по своите склонове. Цирковите артисти клатят глава и продължават да се упражняват, без да знаят, че Куи Ну е персийското название на планината на Ной и че този пробудил се вулкан е самата планина Арарат, а развалините наоколо представляват някогашната арменска метрополия Артаксата. Гостуват една седмица в турската крепост Ерзурум, без изобщо да се интересуват от битката, която е водил тук руският генерал Паскевич, когато превземал Ерзурум. Пътуват покрай малката река Карасу, без да подозират дори, че това е Горен Ефрат, край който някъде на хиляди мили по течението му лежи библейският град Вавилон. Играят в Кайзарих посред римските развалини и никак не се вълнуват от това, че пред тях са останките на пищната Цезария, столицата на някогашната Кападокия, родното място на свети Василий. Пътуват покрай бреговете на Кизил-Ирмак и не знаят, че това е паметният Хализ, който някога е представлявал границата на Персия. Когато Бервиц ги води към град Ангора, всички се възхищават от красивите пухкави бели котки, зайци и кози, които се отглеждат там, но не знаят, че влизат в древната Анкара, основана от крал Мидас, и монументалните разрушени колони, между които Бервиц нарежда да поставят фургоните, са руините от величествения храм на Август. В Ескишехир ще ги заинтригуват гробовете на няколко мохамедански светци, край които непрестанно се извършва богослужение, но откъде могат да знаят, че тук се е издигала победната крепост на рицаря Готфрид от Булон. Артистите от цирка са прости хора, повечето не могат нито да четат, нито да пишат (вж. приложения занимателен откъс), и за тях няма нищо по-важно от това, да удържат или подобрят своите постижения. Всички се нахвърлят на работата със страстта на хора, влюбени в професията си, като забравят за своите страдания и мъки и изведнъж се изпълват от чувството, че тяхното предназначение е съвършенството, което трябва да проявят, все едно дали са пред френския император или пред дрипавите кюрди, арменци и турци; и че именно това съвършенство - заради самото съвършенство - създава техния изключителен колектив, който не може да загине и да претърпи неуспех и в който вече няма господин Алфред или господин Гамбие, или пък господин Хамилтън, а единния и неразривен цирк „Хумберто”.
          _ _ _ _ _

...Eduard Bass  ^  Circus Humberto,  Praha, 1941     -- zamýšlen jako povzbuzení českého národa