- ff. drop-dead gorgeous

...„Всички очаквахме нещо и бяхме по средата на предстоящи вътрешни преврати, почти оформени (поотделно) във всеки един от нас. Всички ние се канехме да предизвикаме боговете.”
          _ _ _ _ _

...– В хотела ми казаха, че преди шест дни минал някакъв американец – Хофмайстер, който търсел друг американец – Смит. – Бо се засмя и извика келнера. – Интересно кои ли са били пък тия...
...– Известни акробати – рече Скот. – Хофмайстер и Смит. Хемингуей и Фицджералд. Елиът и Паунд. Известни на хората от цял свят. От петте континента. Бо – продължи той, - искам само два пръста джин. Не повече.
...– Още ли не си пил? – попита *Бо.
...– Нито капчица. Честна дума. Питай Кит.
...Бо не попита Кит. Дори с поглед не ме удостояваше. Беше се съсредоточила върху Скот, а когато Бо се държеше с някого по този начин, то тя почти не забелязваше другите около себе си.
...Поръча някакъв pot-au-feu, а Скот си поръча питието. Докато чакахме да ни сервират, Бо ни остави за момент, за да си измие ръцете (така ни каза). Но ние се досетихме, че отново отиде да търси Хемингуей. Гледахме я как върви със стегнатата си, лека, почти подтичваща походка – така вървеше винаги, когато бързаше за някъде.
...– Знаеш ли, Кит, че сексът е единственото смислено божие дело? – попита ме Скот. – Знаеш ли, а?
...Отговорих му отрицателно. « Не го знаех »
...– Мен са ме учили, че е измислица на дявола.
...– Погрешно и безбожно схващане – каза Скот. – Протестантска лъжа! {…}
...Бо се появи и ние се загледахме в нея. За миг тя бе напълно непресторена и това, което Скот и аз – с невиждащите си очи – видяхме, бе едно целомъдрено, съвършено, удивително-самовглъбено момиче, което бе сякаш неземно и истински одухотворено. Имаше малък бюст, овално английско лице, мека момичешка коса, ярко червени устни и изтънени вежди. И двамата си мислехме за секс, когато Скот ми прошепна:
...– Не е възможно да не се влюбиш в Бо. Тези прекрасни английски крака! Боже господи, откъде е взела всичко това?

...Всъщност истинското име на Бо Манеринг беше Селест, но някой в колежа, на нечия вила, някой близък или приятел я нарекъл със звучното Бо Селест, след което си останала просто Бо. Не познавах човек като нея. Но, така или иначе, никога не бях сигурен за каквото и да е, което я засягаше. {…}  Единственото момиче на земята, изтъкано от плът и прецизност.

.....^{* outrageous perfect remark} 

...Джеймс Олдридж ^ Един последен поглед, 1977   -- One last glimpse, refl. circles