- cosy in my mind # pt.2

.Ой, причината да загубя воля и интерес към 1 такъв магнетичен довереник като вечно връщащия се диск нови кутийки стройни редици войници-убийци, и подбудата, ми е толкова ясна, колкото помня що и къде, как и кога, първи път се целунахме с тъмния филтър на една нищо и никаква, неприлично омайна, взета в заем силна цигара. Доста го мислих. Повече и не ми трябва да знам. Спрях се, взех да повтарям, бавно. Да, бавно = на хубаво. Следвам една формула. Проба - грешка, струва ми се прилично. Пречи ти - сменяш го, знам си правата, все още. Сурово - изпичаш го. Всеки порив убит във зародиш, млък! - смачкан, затрит, почерка сбит, погледа - сбръчкан, ситничко стрит, от-ритнат, но… нека, нали? - нека не се отклоняваме. О! да, има и друго, мисля, там вътре нейде залегнало и преобразяващо плахо нагласите на душата, спектри крепко желание, неприкрито и диво, в палитрата газировки - непокорни и горделиви, безгласни, неустоими, мъдри и поривисти, предани, неправдиви, мнителни и красиви, груби и сладострастни, весели, скромни, чувствени и наивни - способни да преобърнат нежната мрачина в младостта със един залез последен сезон. Ако само отделях по грош след всеки път когато си пожелавах промяна, но не, няма да се опирам в минало време или… поне както някак и ненадейно се случва. Точно това. Ама че глупости правят децата! ▪  because i'm all about value ! ha - ha
в момента няма връзка с този номер -- no connection with this number -- в момента няма връзка с този номер -- no connection with this

..

Zig, zig, zig, Death in cadence, striking a tomb with his heel, Death at mid-

night plays a dance-tune. Zig, zig, zag, on his violin. Requiscat in pace. Zig.

The winter wind blows, and the weary night's dark; moans 're heard in the linden

trees howling. White skeletons pass through the gloom, running and leaping

in their shrouds. Zig, zig, zig, each one is sick-frisking, you can hear the cracking

of the bones of the dancers. A lustful couple sits on the moss so as to taste

long lost yclect delights. Zig zig, zig, Death continues, the unending scrap-ing

on his instrument. A veil has fallen! The dancer is naked. Her partner yet grasps

her amorously. The lady, it's said, is a marchioness or baroness and her green

gallant, a poor cartwright. Horror! Look how she gives herself to him, like the

rustic was a baron. Zig, zig, zig. What a saraband! Was heaven sent? Lo, they all

hold hands an'dance in circles. Zig, zig, zag. Can see in the crowd the King hither

dancing among the peasants, shows merriment in betwixt. But hist! All of a sudden,

anon, they leave the dance, they push frwrd, they fly; the malapert rooster

has crowed. Oh what a beautiful night for the poor world! Sola fides sufficit?

 and so say all of us:  Long live death and equality!  { over bass drum + obbligato violin }

  ---

^ mooded cloak by Gliss + 3x K!ara  @ Numéro ▪ Danse Macabre [ ai:edit ] gen. entered by Henri Cazalis, based in an old superstition