„и после... ходихме да търсим котки”

…Често се случва да не можете да си отговорите със какво ви е запленил един или друг човек. ▪ Като че няма нищо особено нито във външността, нито в говора, нито в постъпките. Или с нищо особено не е успял да се прояви. 1 най-обикновен човек – бихте могли да минете край него като кораб далечен залив в морето и да отминете, в друга история, само случаят би ви накарал да му обърнете внимание. Разговаряте с него веднъж, два пъти и кой знае защо, почвате да изпитвате към този човек необикновена симпатия. ▪ С какво ви се е харесал? Вие не знаете. Вие само чувствувате, че сте запомнили този човек за цял живот. Затваряте очи и виждате лицето му, чувате гласа му, сещате особеното ухание, иска ви се да го срещнете, да го чуете, да разговаряте с него. ▪ И кой знае защо сте уверени – макар че не сте могли да се убедите в това – как тя  е една чиста и вдъхновена душа…

…тогава, пр. така, мисля пак може да се намериш по невнимание влюбен, хубава дума ▪ с отлежали емоции отстрани, ала близо
          _ _ _ _ _
    …и ще се постарая да не лъжа… данелъжа… да, не лъжа… не лъжа… 1…2…4  …не, лъжа  ▪  уморихседасъмтъжен  :)