- burnt all the good things in the Eden eye…

..Помислих си, дали и елмазената острота на предопределението следва да се приеме като противопоказ на безкрайната тежест на/д спомените – витаещи като тъмни ангели, все *по-долу и по-долу – тъй силно владееща сляпата лудост стисната в мъчната празнота на изменчивата реалност, докато слегне с прахта, или двете с дрезгавата тревожна илюзия, от което взор и гъмжило едно-друго обръщат, първо себе си в шепот, после в крясък високо, блъскащ стените отвътре-навън, и обратно – би следвало… Е, аз никому не държа сметка, но ми е интересно да разбера докъде би стигнал онзи, който усърдно медитира около тези слова.

..Става дума за 1 пълнолунен фетиш, едно място, копнеж, дето някак-случайно се срещам и връщам, чувам се и се приземявам – скорошната Mexico (OST) на Остава също ме срещна – за да се чудя как тъй картини които обичаме в следващи срещи изглеждат тъй нови, като че тозчас пак същите изковани – което ме върна до-там, или от-къ-дето започнах. нещо ~   уф, импро!визирай:

if it was a picture it would be porn,

if it was a painting, it would be art

(what?)  dozens images frozen:  gasping,

the punishment disturbing made divine

dust and sand on their thing. - why?

who wants to suffer? dangley rug figurine

creeping bug moaning, dragging dead meat (feet)

grey flesh decay plus  (and it shows)

bone segments expose, hereinafter refered

to an aura of AM-PM defeat (retract -

recede) + retreat  « I'm going to leave »

a voice as a flocculent zephyr rises like heat

(ash-tray) on a Mexico highway  ^ mod.

....It’s been awhile. Don’t need to say. Got bribing smile. You: fancy a play?

.*като костилка на плод във земята, плът и сърце гният, и се разтапят - да Ви дарят, после живот… живот, но… живот-но  --

..и да, да, да - все още, и сега, продължавам да примирам блгдр. на joan  (dark and sweet as hash)