- it's just the same genteel time of year

истанбул, през деня – все едно съм бил там някога, и преди ▪ харесват ми (също) тези-те цветове, очите кафеви – вс. отвисоко --

{…} в онези часове преди изгрева мечтите са изпонасядали в облаците флиртувайки с кошмарите и знам не желаеш проба искаш целия опит пожизнен само за себе си в онези часове до изгрева кратни сме хора а не функции тогава се раждат истини ценности скрити в тайната на глаголите в голите си тела от вражи погледи следва начало твоето неговото нейното нашето запази го нас също в онези часове преди изгрева ръждясваме недолюбени мислим и скърцаме със безцветни талант и култури стерилни щом е така нищо не е както сме си представяли и каква би била разликата между изгубената слепота и тази която сме си възвърнали в онези часове до изгрева сме само украшения или необмислен ход копнеещ по звездите губя опора свят ми се вие тези същите неразбраните в онези часове до изгрева сме братя равни свободни всяка милувка клони към революция френска до вчера 1 твой щит непристъпен стъпващ вън сред спирали татуирана бледа полу-светлина в онези часове преди изгрева всеки поглед изстрел в невидимото междумълчание е името ти единствено ако не усмихване с кимване вместо разбиране някакво повече отстояване от себе си заричане вричане и достатъчно много излегнати наблюдаващи в онези часове преди изгрева няма ни днес ни вчера ни утре не само на думи а разбираемо в онези часове до изгрева сме били {…} и после се подразбра как някъде е валяло, доста вода

цитирам по памет мъничето мило александра: ейхооу, пък ти спи в леген, да сънуваш мен ▪ и двамата мн. обичаме ягодова дъвка