- how much is real - so much to question…

…how do you feel ? that is the question, but i forget you don't expect an easy *answer ▪ precious it is, isn't it?

.Happiness is attitude. Нещо… прозрачно. Призрачно, безгласно; стоп-кадър в поглед през рамо. Съвсем сериозно сега, милата ми доверена съучастничка пред никой не прилича да носи, и тя без да иска, хапче хининово престъпление под небцето. Изключително, и за своя собствена употреба. Сякаш черните сенки, двете, я правят неуязвима. Грешка. Но май така е прието. Не те питат, и не във това е проклетия смисъл; ето готов отговор. А във лиричните канцонети са забранени дори тонове и куплети с твърде земни черти. С нея, любезна, доста добре се маскираме. Две ни повече - ни по-малко, но срещуположни екосистеми. На сутринта издалеч камбаните пеят, броят бавно до осем, един удар, два, славно, улиците се хлъзгат, в три, четири такта, дизелова мъгла смъди на очите, пет пъти, студ шиба лицето, шест цвята, седем, вече цял час как пулсираме във насрещното, осем, следва затишие, прозявки сковани от преумора. Очаквайте продължение скоро. By the way. Забавно, и смешно понякога, кара ме да си мисля за неочакваните обрати във нещо като три и половина секунди - от генезиса на идея, през дима за последно по устните с трясък от дъното на една празна чаша в дървото на барплота, до летящ старт и широка усмивка към морето от светлини. Водорода гори, кислорода поддържа горенето. По това се намират един с друг хората. Сещам, съзнавам, но не съм изненадан когато мисля, щом иначе нищо не предполага в бяло синьо златно червената центруфуга - за една моя отслабваща коленете, просто приказка със омайни зеници тазвремешна Жулиета, която по общите правила на кръвоспиращата реалност дори не може и да пристъпи от входа нататък, такива са правилата; отнесено се усмихвам, представям си как заслужено ще се смее, и тя също, на скиците криви, защото дори и не предполага издайните ми хлапашки, контрастни мотиви. Които… и аз самия не съм предполагал. {…} Whatsofar? Привидно възможностите са и повече, тъй ми било, или по-пъстри. Photoshop, pansy-PRoductions, panic & propaganda. Ой, не забравяй да гледаш от слънчевата страна на живота, също. Тогава? Нормално да мислиш че Н.Н.Н. (Няма Нищо Невъзможно) - и все пак, все пак с напредване времето осъзнаваш, едно, че Разумните хора и занапред ще останат поклонници на глазираната си суета, в пълен боен комплект с бремето на старите навици, две, че свеждане до последно всяка (нова) мечта е перверзно и трудоемко, три, че войната си е война, а това са няколко фронта поне, най-малкото битки. Нормално, нали пред погледа са се сдушили за постоянно една друга че да преборят всяка благоприятна възможност, фантазия и познание, първенци в стадото със прашинки, акт с който представят общото кратно на невралгичната публичност. Още нещо, фиктивната административна единица е във непроменлива надпревара с по-упорити и привлекателни, по-адаптивни, cons. по тази причина - значеща предизвикателство. А широката публика, част от представителна извадка, си представя нещата, които ги има, по същество - но само я чакат, нали? - по-съблазнителни, ала не във ръката, чужди - така значи, тогава… и по-драматични. Едната ми камера и полукълбо във главата все още вярват че са възможни: изкуплението и тишината, втората половина сериозно се пита, изобщо търсиме ли взаимност? Човек сменя навика и средата, защото някъде пише да вярва че може и да намери, стига да чака, стига да го дочакат. Когато прави компромис, все пак, все някак. Когато е късно, вече, лицемерно наричайки точно времето, с липсата на късмет therefore и натрупаната умора. Когато… тегли чертата и пощурее колко по-малко различни, как нямат значение цвета и косата, размера и дължината - тялото и душата. Става ми тъпичко, щом мъж и жена си говорят докато бързат към вкъщи с десет метра дистанция помежду си - в това ли трябва, мога ли значи да се надявам, щото няма някога с нас реципрочно същото да се случи; момче и момиче редят един друг лице в лице яростни истини, това кой крив - кой прав, е без победител, ще им се двамата. Май-май там свършва театрото, почвала драмата? Триеш и пренавиваш. {…} Това бяха два реда, преляха. За мен значи да удържа риторично в stand by личните си бележки, смешки, сънища, рими, хаоса и порока; свободно да порисувам, да почета, да позяпам {sff} да потренирам осъзнатите блянове, да попътувам дотам и обратно. Спокоен съм, все едно идва Голямото нищо. Пълно блаженство.

..– though up in the air was sort of re- 1. -freshing 2. -bounding 3. -charging, u name it… the lonely? rien, everyday must-people
..– джиджи тръгва четвъртъка към италия, въздъх, за кратичко казва тя, но аз знам че е постоянно, радвам се адски…
..– под-стигнахме недялано още ниво, където ωmega не е последна, ала после асиндетично тръгва надолу и долу и до…
..– 2002-ра се „наказвахме” с ATWA - hey you, see me - pictures crazy, hey you, are me - not so pretty ! increasingly gorgeous

true ! никога не съм чакал с такова желание лятото ▪ on my own ▪ без багаж ▪ топъл пуловер ▪ от сега залагам на Ирландия :)

*just listen to the noises ( null and void instead of voices ) - вероятно си чувал corey taylor със slipknot, или не си, whtvr

..