- искаш лииии да намериш някой, който еее - в захарта роден...

little fish, big fish – swimming in the water...

Как беше до-тук: след кратката си сутрешна гимнастика, за отскок – но още преди да пропеят първи петли, те нашите мъъъничко закъсняват, и това съвсем не е на шега – някъде близо наистина отглеждат цял полк от въпросните добичета; след последната сгъвка пусках музиката да влезне и в моята стая. Предвид това, че програмата като цяло претърпя лек обрат, значи мога да се наспивам, да го кажем така – до безпаметно късно. Стига да искам. Ала вместо да игнорирам сутрешните си ритуали, просто смених мъничко дозата, концентрацията и последователността. Събуждам се в гюрултията, казано с други думи – със врява, и знам че комшийките-купонджийки ме псуват, ала и аз си ги псувам когато се пробвам да позаспя със възглавница през глава, volens nolens съпричестен с буйната им вакханлия; тъй че сме квит. Музиката се пуска на раз-два, тя самичка. Първо, и после нататък. Защото ако отплувам дотам и обратно със Steve Miller Band, то най-важното ми за деня карате напоследък започва с неочаквано актуалната 1996 година и особено подходящата DDG, непростимо любима. Плюс Sita, която моята малка и сладка, прощавайте - кака Джинджър - ми я посочи. А да не беше разликата по Гринуич, сигурно щяхме да се кълчотим в едни и същи стая и равнина. Мисля си, не че ми трябват излишни килца някакви да топя, тук точно съм лесен, прост до дъното на кухата си глава, weak as i am & so on – имам джелезен и без забележка металобизъм, дето и да опитам наддаване, то ме яде без да попита, отвътре гризе, или, не че съм бил цял живот фенгрупа на ранното будене, и по-важното, ставане – даже си падам sui generis лекинко мързелив. Бих добавил, глупав и упорит, свит на кравай до последно под одеалото. Но, дните и месеците си идват и отминават. Вземаме си поуки. Следната стъпка е текущ резултат на часове и по-малко, пък какво тук значи някаква си вечност. Бонбон, след изтормозените dub & фишеци в предни сесии, късните вечери. Тоз който веднъж, макар въпроса да си стои това да не бъде само веднъж, който е пробвал тази програма, не ми изгледа разумно изобщо да се лишава от свежите си, поединично, лични, егоистично, първи глътки тонус и ведрина. Без значение от сезона. {…} Така, когато вече дишам свободно, можем и да разходим в парка спокойно кучето с Микаела, gulp, с нова прическа, в цвят, къса, grrr само да не си бяхме приятели, but alas! …whаtеvеr, нито набързо, нито със притеснение. За всеки от нас деня тепърва започва; без никой тук да отваря – едва в тоя късен момент, лепнещите си просълзени очи, сухите устни, и сетивата си към света – имаме планове, смели сме се, скачаме с нетърпение. Прощаваме се на скорост. И ви чакаме да си прецените - колко пъти ще съжалите в близките няколко часа…

На случайна тумба маскирани лàпета, на които с най-добро чувство напълних торбите със захар и шоколад по повод вече узрелия Halloween, зададох от чисто любопитство логичния въпрос защо днес (б.а. 30.10), нали другата вечер… пък на отговора им могат спокойно да завидят сега всичкото дечурлига hаmериканчета. За да успеят да обиколят навсякъде, без да пропускат - 1 ден бил малко. „Да не се минем" - цитирам. Сладкиши! Съжалих само, че не видях какъв номер са си приготвили. Щеше да ми хареса.

.P.S. my № 500 ▪ Hooray, so full of hope - and happy scary-Halloween ! Repent, is what I'm (sometimes) talkin' about...

- i ti jasna le mesečino zajdi udavi se etc.

Ъм, какво им стана на копирайтърите? Малки деца спят и сънуват върху ролки тоалетна хартия за радост на видимо гордите си бащи, хлапета показват жив интерес със каква консистенция рециклират питомците им в парка, или се тръшкат да акат само и непременно в тоалетната на другарчета. На раздразнително чести интервали. Падащите листа от-вън бавно танцуват, целуват земята, ала вътре блубокса гърми с цветове с грехове с цифри и прочие. Води се битка. Джаз-фюжън среща няма-нерешимата деформация. Наздраве с Мартини и кисело зеле. Сериозно, кой казва че съществува изобщо чудото патова ситуация? Сещаш ли се защо отдавна вече гледам предимно латино риалити и talk-шоута по RAI едно две и прочие? И там има емоция, но, нали, малко по-разтоварваща. Стигат ми миниспектаклите от сервизното помещение, с усмивка към честия внос наематели от горните етажи, предмет на друг и един далеч по-обстоен анализ по повод новите строителство, вентилация и изолация. Разбирам, добре са го казали, ако нещо и нищо не е на нивото на двете очи да те плесне досадно в челото, току виж си остане нон-грата. Оттеглям се в медитация над Ерик Бавната Ръка Клептън и неотдавнашния коментар с физиономия и думичка „отвратително” в едно и също просто без-съставно изречение към Al Jarreau & Kathleen Battle (my favourite things). От инак модерно и любимо човече, аберация.

прогр. ноември-декември: фламенко tango nuevo clasico фадо дъжд сладък тютюн калвадос после paris & then all you need is…

беше мило, и доста странно изпълнено ▪ мило, значи забавно ▪ странно, като опасно за по-консеративно навитите ▪ или маслени кръгове, ако някой попита ▪ лилави балони, още една бройка, лилави стъкла, парче по парче, french heels лента цветя backstage с последната публика – познай? – люляци, да ▪ след последното представление, сладко сбогуване ▪ треска сценична, без сцена, без грим, та затова ▪ quante cose in un filo di fiato ▪ избрах си да скитам свободен, без устрем на-никъде, двойно отричам ▪ както лудее безсилното отчаяние с явни понятия в захабената своевременно тишина еднодневка ▪ там смива прахта, първо от улицата го чисти ▪ после и мръсотията в голите спомени ▪ задъхано плодовата следа ▪ ако не беше декор, сега мога ли да го кажа, щях да съм влюбен ▪ май щях ▪ и юни и август ▪ май ▪ но играх perf. клоун помирител арбитър ▪ да, тъкмо облякох изпраната съвест --

..you feel it? then listen, and remember to forget

…но е нещо нежно да си вътре в играта

Заспиваш, значи (се) даваш
пристигаш… след полунощ,
Заспиваш, и спираш да дишаш
щом измеренията са ужассс
{…} поредна среща на старото място

Тя: Аз съм черния принц --
ти си красив, аз съм царското зло
във очите ми - с подивялата сила
а във шепите – точки точици кома
Ще бъда разкъсан от себе си жив !

Да дишаш белонежни кристали
Óле!-отвори-Очички, бягай, бягай,
Цветето на гостенката ще те изтрие

. and bella, symbols enigma + d.load

Студът не пропуска ни клечка, ни драка – излезне ли Северняка, разтриса земята – и пъпли на ниско със стряскащ духа тътен развлачен, все че навън се разхожда сърдит великан. Зиме и думичките замръзват, пък докато се размекне – са вече твърди късчета лед. А после пак се топят, и пак се превръщат в слова. Разтълкувани вместо метафора, откриват от онзи, предишния смисъл. Стават познати. Всъщност едни, най-просто – част от играта. Дотича ли Северняка, тогава знам – си идваш и Ти --

.-- - and lives with-in, gentle zi

- str. in wonderland (or anywhere)

Plot summary: I was awfully tired of running and running till I forgot, the height of February, got vitally sick after June, nevertheless, when I went to talk but keeping the peace, did not allow the enthusiasm to overwhelm my firm fiction, my kind of belief – that the world is still alive and sentient; or even more. The oh so well known natur-all excitement. The lavish taste of disgrace. The goofy attachments. And much more in the middle. Why so? There must be few things around to meditate over and moving as quiet as positive like the day after today. But I couldn't be sure. Wait, tell me, why do you climb up a mountain, the very top of the sky, and then lit up a candle? Was that intended? - spitting the terrible times is not to be proud of. Stop. When we see something, how do we know if it is real, or if we see it only because we wish so much to believe? Walking, waiting, things you won't even notice the hell ouf ot surprise. It is generally supposed to be told in a bold meaningful way, titled and called, where you „did" came from, what you're doing here, and where you're going, otherwise – compromise or a sacrifice usw. – and in my modest opinion it fails on every instant of these accounts. That’s why you plug it and play however they say; if that wasn’t for real you could have probably been, any but common, most ot the time, whatsoever it takes, whatever you want. Why so? Why not. Are you a bit nervous of it, eager or scared? Be wellcome and share.The obvious solution – requiring more time of bearing sway and zealous delving in it – is difficult to achieve. It wasn't? If true, who or what would be communicating with these materials and ambitions? One more spin to go. Why proving decree, and then whisper a feeble? It takes a certain kind of both character and personality to cope with that. Scream, are you still having fun and walking on sunshine? Must be sick of inquiring outline. Shut me up, I’m ready --

- can't hide your face from smiling ▪ heart wears a frown

-- d.load :

Нима тънкия абразив отвъд времето да изтрива живите пламъчета, кажи? {…} Но как лошата кръв стихна, недей, всичките опази – своите тайни и мистика. Нека там да останат. С предното огледало, спряла кола, тяло до тяло. Самото величие. На опасна дистанция. И най-сладката хапка е, че съвсем пълнокръвно съзнаваш това. Може би нямаше нужда, каквото изисква клишето, защото най-ценно лицето подтиквано от внезапно не-удържимото любопитство, крие надежди дори да личи, ала успява – или спокойно, и не-прилично привлича, с очарователната си медитация. Логичен момент сега е как плътен бас зад кадър повдига въпрос дали тъй просто-безвечно е чисто-възможно, щом никой ред тая земя не е съвършен, така кротко личи годините да са пощадили – преди себе си, преди всичко, разбирате ме какво имам наум. Спомняш ли си мократа трева под гърба и колко пъти броихме, така ми се струва, един и същи квадрант със неизгрели бели звезди? Допира със земята в гръб с инфразвуковото вибрато мъти погледа за излишни гледки случки и грехове. В тези хладни минути имахме достъп до взривове пълна наслада, каквито би трябвало да си ги изстрадаме, които да бъдат открити сами, в които нямаме право на изоставане и не ще ги отправим на глас; но продължаваме да си ги задаваме. Доста чуплива тънка обвивка за този изразителен danse macabre – нежна компания в съпреживяване с някой адски внимателен в стъпките си през думи които очакваме да се случат; в този смисъл – да, избрахме вития път, като емоционален печат. А тоя сезон биха могли пример дори да си вземат, всички клиширани образи и икони. Държейки главите високо изправени, небе и земя така лекичко под ръка. От място и първа до трета, ръка до ръка, и после по навик, край плътната пелена от просъскващи глобуси, в карта от хаос и хикс невъзможно кръстосани траектории. Днес другите, по едни след тях избледняващи прави опашки току имитират в сляп щурм дъжд от комети. Една лапичка вдясно така сякаш всеки ден следваме същия план във мащаб едно към едно, горе до долу в ненатрапващ нюанс, и без празен каданс без реплики вън най-фината си селекция, можем да си мълчим, тъй живи като един в две близки по звук струни в малка кутийка с екзактния резонанс. И така, според многополюсните закони на гладките пътища и висока кръгла луна, докато колата се плъзгаше по посока на широкия изкусителен хоризонт, до мен крехката фигура грижливо попиваше ден подир ден подир месец година нощи и дни седмици многоточия. Някак нямаше да си вярваме в думите и неща, със внезапно прехапани устни, които не са преживени. Строго в минало време. Ала уви, бяха. Сами, остри краища на изящните токове, бурни вълни в мъничките крачета обръщат възтъмния зимен десен - със своето свежо присъствие, в очарователно кътче, в красноречиво завръщане към отдавна познатото и забавно късане и откъсване, от очарователната интимност. Сега осъзнавам нейната съвършена, умопобъркваща грация. Сдържани жестове, и спокойствие. Леко настръхнала, ръката ефирно издрасква букви и кръгове над мойто коляно, безпомощно бавно, разчитам ги. Ласкавите й пръсти, бели и тънки, свършват във кървави краски с безукорни, и деликатно заострени правилни елипси. Болка и удоволствие се сплитат тържествено. Овладяваме се с усмивка, всичко си идва на място. А на излизане висок чифт ръкавици скриват светлата кожа от неучтиви погледи и забежки. Бегла справка по периферията донася неща от които по-рано отвръщахме поглед, и други които сме смятали лично за чужди. Колко ли нови приятели и колеги познават едва това ново сериозно лице? Което вятър и топлина и лъчи на поток със акцент сянка и светлина правят така да изглежда по-зряло. В минало и сега. Знам че е точно така, обаче ти не знаеш че аз знам, в тон. След няколко къси минутки ще разбереш. Ще си простим, mon sang bouillonne, зад блесналите ресници ясно личи. С капки боя през ръцете, това меко шепти леко трънливото настояще. {…} Повиках те със една-едничка молба, този път ти - да позираш в моя картина – и просто така...

-- after mid-night morn-ing will come (sick-est intro, ever).

- касапница номер десет нула едно

-- you bring the body, i'll bring the steam (i.e. lily was here) - and then we killed again

i'm only human ▪ понеже ти се засмя ▪ там дето черна сълза нарисува тъжна черта ▪ ще ги попием в цитрусови шеги ▪ канцонети с твоето име със удивителна ▪ утешителна дикция и след две и след три ▪ колко лесни и обикновени празни пространства ▪ в дребни хора с голям интерес ▪ знам че боли ▪ а ти си повтарям и си личи ▪ плът в топлата плът на сама знаменитост ▪ една болна звезда, но звезда ▪ отпива с отмятане на косата с грация от ръба ▪ пак голям мрак в бели и черни диези бемоли ▪ това лично си спомням ▪ а после за кратко едни стълби завеси отсъствие ▪ стига да гледаш лицето отсреща започваш да виждаш ▪ свръх дози вълнение ▪ което размества пластове и комплекси тесни за обяснение ▪ от-ново ▪ в мек разговор между волно-наемници ▪ как правим точно това което владеем добре ▪ защото се казва, недей си изгубва ума ▪ прецених да криптирам, сега ме прочети as it is

- she got me on my knees...

до болка трогващата ме Laila която ще расте и хубавее в Мексико под майчиното крило на слънчевото момиче с име на цвете

-- con il vento sulle fronde per te suonerò
nel silenzio della notte le canzoni che amavi
ma ancora uniti con altre mani ti accarezzerò