- Август: приветственные восклицания

На грани жизни истина открылась.
Калейдоскопом искр взорвался мир,
и сердце с ним рванулось - и разбилось...

Когда-то я прощу тебе, Всевышний, всё -
старение и боль, отчаянье и слёзы,
и даже тяжкий крест любви, что мы несём...
но не смогу простить, что умирают Звезды...

~ из Елена Кораблева

.Ой, да во сне привиделось – разыгрался, расплясался, ой, разрезвился подо мной. Петък е, наздраве!
.През Рим, директно към 33°32′N 7°35′W за основното ястие. Скоро, толкова скоро.

...---
...p.s. спомних си, как и аз имах вран кон като малък, но го застреляха

- till it sounded right etc. - drum roll please...

« Познай какво ще ти кажа? – да, точно така, забравил си да свалиш пръстена си дори, льольо такъв. Не че нещо. Човек свиква с трогателните моменти и също свиква, че са за кратко. Но пък са сладки, тъкмо защото са кратки. Гледах те днес докато спиш, сладкиш – както си легна, изобщо не мръдна. Присвиваше вежди, а после ми се усмихна. Не? Прав си, може да си прегръщал някоя друга, ала ще позволиш да си мисля как мен си сънувал. Въпреки своето не отричам че е добре когато имаш за някой, който те чака да те посрещне, специално е прередил цялата стъклария и е застлал чисти покривки, усещаш свежото цвете. А за здравей-здрасти има нежна целувка. Ще си вземете топъл душ заедно. С един студен джин във компанията на цял хор неуморни щурчета. Кажи ми, чико, вътрешната тераса ли ползвате, дето гледа към двора? Да, знам къде чакате ангелите да се покажат, с няколко маха – и от крилете се вижда само сянката да прелита. Там някога аз също ги чаках, тяло до тяло в твойте обятия. Защо знам още че ще ми звъннеш, недей пита. Ала се връщаш тук, ако ще да е късно. Да преодолееш съмненията се иска характер, нещата не са толкова прости. Човек свиква с малкото и спонтанно. Но… свиква бързо и със обратното. Така става в живота, че все пак се приспособяваш. Ниските и високи тонове заглушават всичко останало. Навън границите на стаята си обещал да внимаваш. Всяка твоя крачка се разпознава. Не се чувстваш светец от което, че се изпохаби, и за беда, си личи. Обаче черните кръгове около двете страни ти отиват. После ти разрешавам и да склониш, главата си рошава, тихо, спокойно, без угризения. Ала сега, ела по-близичко и ме закопчай. Благодаря ти. Така хубава ли съм? – ммм значи може да тръгваме вече »

-- artificial illumination causes hallucinations, domino mode off, so ends another day mon artifice

- And now... The Runaways ~ Queens of noise

Обичам ги тези момичета. Цялата група от-до, и поотделно – през умопомрачителната ритъм-китара на Joan Jett + нея самата, още страховитата соло-китара на Lita Ford, един път вокалите на Cherie Currie… и пр. Същите шантави фоксита застилат пътя пред много от следващите all-girl (rock) bands, и изобщо за четири цели години ('75-'79) активна кариера като формация, кратка, бясна и вилнееща – точно като за техния си стил музика, дават живот на доволно количество шум, пози и начин на поведение. Макар същинската пролет да настъпва след бурното разформироване на колектива. Следват пъти по-успешни соло-кариери за лудите но ужасно чаровни J.J. и Lita, стигайки култов статус пред вещата публика, Micki Steele попълва редиците на The Bangles, Cherie се отдава на актьорска дейност, а по-късно подхваща моторната резачка – в името на изкуството. Остава да дочакам и предстоящата автобиографична лента за бандата, две и десета, където се казва че Kristen Stewart ще изиграе много любимата ми Joan Jett - пък порасналата Dakota Fanning влиза в кожата на C.Currie. Толкова за дните в които не ми пука особено много --

- can’t get off the carousel, questionmark

Хубавото на хипервентилацията е, че те отвява. А когато се заблееш.
и отвееш -- можеш толкова да се отнесеш, че да си тръгнеш. -- Светла.

...Пак: вдишвам. След толкова пъти същите опустели, забравих - както си пожелахме, както книгите назоваха. По препоръка и прочее, забравям по списък дори. Карам наред през чупливите, яките, милите, упоритите. Имам такова чувство натрапчиво, само още веднъж през ръка да ме призоват, после нямане и оставяне, изобщо спирам лесно минаване метъра. И не желая. Точно обратното, имам нужда да помня. Защото когато и ваште костюми попият от нафталина, на още по-следния ден малко по малко ще промените леконравната писта, съставена въз основа на сложните полиноми, дето няма как по-лесно да се сведат към по-проста подробност. Как честите опасения или до едно не отговарят на истината, или от последната съвсем безвъзвратно изгнива семката, тая проклета разюздана многостранчивост. Бих могъл честно да споделя, че съм зависим от всеки един измежду последните, ивиците съдрана вибрация, и в същото време - единствено в този насъщен който излъчва най-съвършения образ, да блесне. След толкова пъти, много са, мнения и съвети - не само че не приех да забравя. Ала играя в шлиц. И ужасно спокоен че не ги чух. {ако можех място questionmark да назова} Обичам да срещам хора в метрото. Спирките, хладните зали когато от двете страни профучават още стотици, може би хиляди непознати. Но това от своя страна е специален момент. Ако някъде, някак има сила която умее да съблюдава малките крачки с които се движим напред и нагоре, то мисля че заслужават капка внимание, двамата, тези които - тогава, се вслушват. И наблюдават. Които не бързат за никъде. Вътре в градската музика.

-- на в.я. + urban coddle..

- verba volant, scripta manent

..I heard she sang the good song, I heard she had a style
..-- and so I came to see her - and listen for a while,
..and there she was this young girl, a stranger to my eye...

..I felt all flushed with fever, embarrased by the crowd,
..I felt she found my letters - and read each one out loud,
..I prayed that she would finish, but she just kept right on...

....

- one and one is three (remixed)

..Благодаря значи за обиколните calles largas маршрути. Първо място на коктейлната мъничка, черната рокля - да, след която чуждите погледи сами се обръщат. Прекрасна. Ами, те също! Толкова, толкова кукленски крачки. Топла ръка, заглъхващи токчета. Благодаря в светлозелено, яркочервено, вероятно на екс. Свършва се днес, вече сме утре. По един през вратите, после по двойки. Нека започне, сега, генералната репетиция. Благодаря и на светлините от понеделниците в Ibiza, знаеш ли? - знам. Огън в чашките. Дим между устните. Пепел през пръстите. Стъклен прашец на подметките. Тогава викай! Дишай. Благодаря втори път и на ритъма. Схващам идеята, номера бил поведение. Все едно си изкарал всичко навън. Играеме театър, играем изкъсо. В иначе комерсиалния feat. съм полу-девствен, ала нали? - не си пролича. Джин, джина избива. Късен поклон още пред Bollywood за удобните жокери. Дори да е непривично, точно тук му бе мястото. Други движения другите дрехи другата музика. Топла ръка, тракащи токчета. И издишай. Благодаря най-вече защото мога за кратко да съм различен, разбрах (животно съм - имах нужда от такава разходка).

..mostly in black: give you these six words up --

- aut inveniam viam aut faciam

..„Колкото и удивителна да е нечия съдба, тя изглежда такава само на ония, които я гледат отстрани. Изживените дни - запълнени или празни, бурни или безметежни - вече са отлетели, а пепелта на миналото тежи еднакво във всички шепи.”

Сложните съчетания между човешките постъпки и непредвидените им съдби замъглява леко лицата и размазва очертанията на групата. Не възвисяването над околните, нито изтънко взаимното разбиране на момента, нито другите благоволения на провидението имат някакво значение в съвкупността на нравствените качества и похвални прояви. Не и днес. Те са неща, които случайността поднася както на заслужаващи, така и на незаслужилите, които следват поравно - и на достойни, и недостойни. В отговор на това всеки поотделно се утвърждава като баща или майка на собствените си дела.

По обозримото протежение на предпоследния (деветнадесети) век религиозното ни общество и мирянство самовъздига местните си и национални герои, своите неформални водачи и прочие, паднали пряко средствата на тлено, целящо пълното им духовно обезличаване. Чисто човешки. Въпреки моралните свидетелства по име на същите, за последните четири десетилетия няма един известен случай за канонизирането на светец, мъченик – от страна на Българската Патриаршия. И не на партийно ниво, не после най-новата ни история, а изобщо. Ами след още четири десетилетия? - други може да не останат...

- Are u happy 2day?

-- знам че трябва да почне така -- .

Щастливи стрелките бавни пътуват в омайни мотиви, където последните видими срещат първите не-възмутими. Мога спокоен да се усмихна – колкото по-късно, всъщност, точно навреме, изглежда си пасва – ниските пластове в прилива собствени изповеди, имат подчинителна форма. Пъзела тръгва да се разплита след тихи на брой - няколкото отбивки, мънички вметки, леко случайни - ала сериозни. Колкото може. Нищо няма да скрия. Не сме толкова устремени целия свят да променяме, стига ни нашата си минивселена. Тук и сега. Къде? Не съм бил в Пенсилвания. Плюс 6. Единия първи се сети за ниската част на Сиатъл. В града с рибените пазари чакат много любимата ми басистка, и барабаниста също, идеята силно умисля. Там наистина има мост, трол който живее отдолу и прочие. Почти да се наречем умалително. Иначе с моята буква. Знам, и почти не ми пречи да си представя че ще поискам в пламнал импулс прошка заради цялото, всекиго, всичко. Така е когато имаме нужда не от съвети, а от разбиране. Силно наум въздишам разнежващо стереофоничните съкровения по една от любимите, дълбока прегръдка, като от приказките - сякаш плът от онези, от философските сливания с горивните клетки, пясък и слънце след залеза във превратна искрена тишина. Едва ли мога да си припомня по-съблазнителен тембър. Кога тръгвате? Моля за спомен, камъче, не повече. Не, не. Започна така: и ми хареса. „Наблюдавам как се движиш.” (отивам да гледам концерт и да умирам, оу-йе)