1. отиграно на един дъх 2. така е било 3. винаги

За какво ли си мисли в момента онзи така устремен млад образ? - който минава, пресича без даже да се огледа. Така личи отстрани сякаш е закъснял, като че не обича да тича. Ще се възправи със гордост. Нито следа от това, сега, което му предстои да играе. Защото друг отрича да чака. Къде ли блуждае намусеното момиче? Не си тъжна, че си личи - да, ала ни копче признание. И откъде да познае това точно усещане за изтръгване на солидните основания този, да си го кажем така, фалшив образ, гравирано името, пропито с мълчание: бихте ли го приела? Защо изведнъж се разобръщаха всичките? Писва аларма, цяла минута. Някой пуши цигара; някой гаси в пясъка със подметка старите чувства, чудни, загадъчни, недомлъвки - други които няма как да избликнат в думи, думички, шепот. Между полемиката и котките, докато мятаме фризби, пикник в тревата - сме си деца. Запознаваме се с живота още преди да е изживян. Само да не се издадем, емоционалната синева е във тон със вълната, добре, знам - но какви други още мъничко разпозна? Тая нота не плахите, не ниските и спокойни падат под прицел. Като онези в дъното на пасажа, все още целите разтреперани, като при първите признаци свеждат глава, непроницаеми, профили - на терзания, срам. Тук има само една жертва: тази жертва съм аз. Прострелян и повален на земята. Познаваш ме, знаеш ме толкова по-добре колкото сам себе си знам, че то даже не е интересно. Не ми се участва в открехване високите порти. Познат глас ще отговори учтиво: „Разбира се. Не се безпокой. Удобно ми е така.” Да? Трогателна гледка, неспособна да се опълчи с дълбоко блесналите в живичко любопитство прозорци, два глобуса от кристал. Тя: y ahora me fumo un cigarito, te hecho el fumo. Какво подозрително има в това? Нищичко. Насъвсем в допустимите норми. Те са закон. Достатъчно е да се изчака. Правете като нормално, по малко се забавлявайте. Но какво става? - със абсолютно ненужнaта ти тревожност, на добра воля безспорно. Този връх на хранителната верига страда после липсите на спокойствие; най-съкровеното блюдо. {…} Други пътеки ще се възвият.

- припяване malo, malo, malo eres и танци естествено, провокация, левитация – за урок електр. буря и Нат ме подсетиха за това:

„сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима
- твойта сянка над младата ръж, се изви като кърпа – синя...

аз се спрях, аз се спрях - и затворих очи, вероятно, да те преживея
а душата виновно - виновно мълчи, само сянката... мина през нея”

- temp.

-
втори опит: така защото доста забравям, само репетиция - но...
някои дни са точно толкова temp - it is for temporary & tempting
----

- yet still I wait to see the light...

.-- сестричка Катя, Hawaii '09, words fail me.

- mild flashbulb immediacy

(…) Since words such as "sorrow" or "comfort" may be more likely to be associated with autobiographical experiences or self-introspection than neutral words such as “shadow”, autobiographical elaboration may explain the memory enhancement of non-arousing positive or negative items. Autobiographical elaboration is known to benefit memory by creating links between the processed stimuli, and the self, for example, deciding whether a word would describe the personal self. Memory formed through autobiographical elaboration is enhanced as compared to items processed for meaning, but not in relation to the self. The retrieval of information is more effective when the emotional state at the time of retrieval is similar to the emotional state at the time of encoding. Thus, the probability of remembering an event can be enhanced by evoking the emotional state experienced during its initial processing. Emotion has been found to modulate the magnitude of the visual extinction deficit, so that items that signal emotional relevance are more likely to be processed in the presence of competing distractors than nonemotional items. If a person gives more thought to central details in an arousing event, memory for such information is likely to be enhanced. These processes could also disrupt consolidation of memories for peripheral details. Ringraziamenti.
----
kina grannis makes the whole new me bold and perky of ripe populars, memento, exquisitely

- what if the deep medium circles were blue?

„На разклона след мраморната беседка тръгни по десния път, или следвай обозначенията. Ако желаеш. В един миг всичките ще изчезнат. На главните кръстопътища няма табела. Обикновено разбираш че си станал свидетел на важно спрягане на глаголите в крачка - и почти винаги във последствие. Иначе слушай бавното влизане в релси след бурята. Емоционална гримаса или невъзмутимо-каменно изражение, нещата са ясни: решаваш си сам. Маршрута до следващата ти цел за по-лесно е отбелязан в червено. Пази картата - като естествено оправдание пред иначе зрелите си инстинкти. Ако ли не, някой друг в следващия си филм може да има първа необходимост от ярко-нашарения чертеж в собствена полза. Ти страдаш от липсите на ключалки или обхват. Аз мога без електричество. Списъкът става безкраен колкото повече спътници си привлякъл, колкото повече орбити се пресичат. Да разбереш смисъла в думите на децата стои вън всяка класация. El agua los arrastra sin esperanza. Ако пък може да бъде направено обобщение, най-лесно да си представиш, е сцена. Или най-трудно май-май. В главните роли: съзидателна и сетивност. Тя идва така изведнъж. Но да се върнем на пътешествениците - не виждам нищичко противоречиво във формулата «малко трафик и много въображение». Мисълта за едни десет поредни без обяснение се посреща на «Не!» Така функционират метафората и вдълбочените до хазартен анализ, импас, свързани заедно във основно свидетелство, които следват със нескончаемо удоволствие херметичните принципи на движение. Щом тръгваш с ясни цел и посока, първото до последно трябва поне да личи. Двата пътя от еманацията на разговор, като всичко извън кадрите възприятие, следва стъпка по стъпка цветната пунктуация - на разходка със елементите; също и чувства, често във съчетание със загадки отвъд зрителното поле. Оттам важният образ остава интимно като обсесия. Топлите спомени, които прегръщаш са част от онзи личен комфорт, с който привикваш безпаметно лесно - и дотолкова много, че дори не го слагаш във скоби като такъв, даденост. Пъзел: да можеш да се надигнеш и да потеглиш всеки път щом си решил. Теорията доказва, че ако поискаш другото, раздаваш наличности. Компенсация лека по сметка на вдъхновеното равновесие. Между нещо и някой. Мярката да обикнеш е без мярка. Степените на вдъхновение са без степен. За какво идат тогаз точните ти науки? Погледни само, аз съм онези няколко метра в странични отбивки след първия знак, дето закусват с лудо влюбеното спокойствие - тоест твойта почивка; онзи облак и грапавина над издължените сенки, обикалящ силните радости и мълва, с изненадващи сдържаност и измислици. Ти се усмихваш с малко реални – големите страсти, смесица от дъха на безкрайни пространства дето ще бъде, види се и е било. Което трябва да се обгрижи както простото действие което си напечатал, съзерцавал и преживял. Лично аз преодолях угризенията на съвестта за да потърся взаимодействия с аргументите как срещам тревожни съмнения отразяващи до най-съкровеното напрежение. Сякаш съм влезнал в грешното представление. Хора и навици. Някой дъждовен неделен следобед например празните точки на картата ще се свият в точно обратна, извън ежедневието посока. А всъщност: изключително подредената в шкафчета и рецепти стереотипна среда прави действията ми арогантни. В общ план липсват спирачки, гоним се, спъваме се, изобщо мачкаме крехките си обвивки - щото сме се разминали там близко по околовръстното на десетката. После казват: Какво имаш предвид? Нищо. Пауза. Всичко.” -- 9х365+1

Последни минутки: благодаря, ала наяве съкровено абстрактните диалози не са същите. Ритъма. Не, не е такъв. Нито толкова ярки. Как бяха думите – със замах. Без музика. Без сценаристи. Всяко движение, съвършенство. Жестока заблуда. Просто е нещичко друго, пак така хубаво. Знаете, точно това: покровителствен кикот. Бъдете повече снизходителни. Нищо сега, скоро ще мине. Ще станете повече примирими. Когато възвриш в известни периоди, и се почувстваш извън общо конкретните еталони. Но внимавай пътьом да не се изгориш. Недей обременява съвестта си със скрупули. Не. Щом някой вземе че ти досажда, режи. Разкажи всичко дето те притеснява. Имаш късмет. Жаждата за безумия чака зад ъгъла. Запомни: в първо лице.

espresso assistant (1.) темпо, темпо боядисвай...

(...и за миг не се улисвай - от „Баща ми бояджията : 1+2“ - откъдето е още класиката „Делници-понеделници")

Задача: Създаването на цветова схема или палитра може и да изглежда от сложните казуси, но нека да не забравяме че много от производителите на бои и покривни смеси внимателно асемблират цветните си каталози и дизайнерските си колекции, така че повечето от трудната работа за „майстора-бояджия“ вече е свършена.

(бел. ред.) Цветът е може би първото нещо, което ще забележите когато влезнете в една стая¹. Той самия създава настроения и атмосфера, като ви позволява да трансформирате собствения си дом бързо, и своего рода – дори лесно. Когато дойде време за подбор на цветовете, повечето от вас (може би) се страхуват, че по-тъмните тонове ще направят помещението да изглежда по-малко, или че бледите такива ще го направят по-просторно – ала цветовете, заедно, по схема и текстура, са далеч по-гъвкави от това. Боите, покривните смеси и фабричните материи могат да се използват за събуждането на множество импресии накуп - и екипирани с няколко простички факта от изобразителното изкуство и цветопознанието, ще съумеете да ги накарате да работят във ваша полза и по много различни пътеки.

Избор на цветове: Червените и розови нюанси изглеждат с една идея по-дълбоки и наситени: на изкуствена светлина, докато сините и зелени тонове стават мъничко по-изхабени. Имайте това предвид, когато избирате цвят за стая, която ще ползотворявате предимно вечер² […] Цветовете притежават отличителни белези, които въздействат на настроението и правят едно помещение да изглежда напълно различно, само по начина на декорация. Така че преди да започнете да мислите за цветове се огледайте добре и отбележете колко естествена светлина влиза в стаята и какво харесвате или не харесвате в това отношение. Топлите цветове, като червено, оранжево и жълто са успокояващи цветове, които извеждат повърхностите в по-интимен план, и създават усещане за удобен комфорт. Те са жизнени краски, което ги прави добри при изборът за по-мрачни, меланхолични стаи, гледащи на север или изток и получаващи малко естествена светлина, а също и мазета, приземни етажи, и стаи – засенчени от големи дървета. Студените цветове, като зелено, синьо и виолетово са чезнещи, отдалечаващи се цветове – които увеличават пространството, и правят стаята чувствено по-свежа и обширна, с повече въздух. Това са намаляващи стреса тонове, идеални за слънчеви стаи със южно или западно изложение, и други, където изобилства естествената светлина. Неутралните цветове, като кремаво и бежаво са полезни за тониране една идея по-ниско на по-смелите цветови схеми, но използвани поотделно, позволяват на вниманието ни да се фокусира към съдържанието на стаята, нейните елементи: повече отколкото в самата стая. Освен всичко, те си пасват добре и допълват естествената дървена гарнитура и/ли корк. […] Някои цветове събуждат точно определено настроение, което ги прави подходящи при избора за специфичните видове посвещения. Розовите и червено-сини, например, носят романтична нотка която е идеална за трапезарията и спалнята, докато свежите открити цветове като жълто и зелена пасват добре с дневните стаи, където прекарваме повече от динамичната си част от деня.

Смесване на цветовете: Цветове, които са противоположни един на друг върху цветното колело (фиг.1) като жълто и синьо, създават провокиращи цветни схеми, докато тези които са близко един до друг, като синьото и зеленото, се съгласуват добре и действат успокояващо при съжителство. За създаване светлина и дълбочина в една стая, и за да сте сигурни че нито един цвят не доминира, използвайте цветове във различна степен на сила и добавете неутрални аксесоари. Бледите цветове отразяват повече от 80% от светлината, а тъмните цветове абсорбират почти 90%, така че при по-високо ниво на естествена светлина в една стая са препоръчителни тъмни или контрастни цветови схеми. Контрастните цветове, които са във конфликт един с друг, като лимонено и жълто или розово и оранжево, биха могли да създадат една доста драматична, модерна цветова схема, която пасва най-добре върху големи релефни сектори, когато там няма нищо друго да привлича вниманието. […] Дори и да не сте от най-самоуверените декоратори, една цветна схема която използва няколко степени на един и същ основен цвят е сигурен, и приятен за окото избор. Използвайте полутонове за големите площи, като завеси или подово покритие, по-светлите тонове за стените и тавана, и най-контрастният само за наблягане върху контурите с аксесоари. […] Потребата единствено на транспарантни полутонове на някой основен може и да изглежда скучновато, потиснато, но върху ефекта лесно можете да добавите пикантен акцент чрез подчертан цвят от срещуположната страна на цветовия спектър. „Измокряне“ контраста с оранжево или прасковено ще оживи синята стая; зеленото влиза във елегантна противоположност с оптимистичните розови и алени тонове; жълтото добавя топлина към лилавата цветова схема. И няма особено значение дали акцентните цветове ще бъдат боя или тапет – същата роля играят цветните абажури и декоративни възглавнички.

Полза от цветовете: Високият контрастен таван ще изглежда една идея по-нисък, ако бъде боядисан в тъмен или изпъкващ цвят (фиг.2) Профилиране цветовете към образен парапет в същия на горната граница нюанс позволява да „смъкнете“ височината дори повече (фиг.3) Същият ефект се постига и ако подовото покритие е във подобен на тавана, отново в очертан на корниз цвят (фиг.4) Ниската горна граница изглежда по-малко потисната ако бъде боядисана в искрящо бяло или във блед, вдаден към избледняване нюанс (фиг.5) Светлият гланциран блясък на копринена, винилена емулсия помага също за постигане повече естествена светлина в стая с нисък таван да изглежда по-слънчева. Можете да превърнете камината, библиотеката или отделна голяма мебел във фокална (фокусна) точка като просто боядисата стената зад тях във по-жизнен, вибриращ цвят отколкото останалата част от стаята (фиг.6) Тесните, ограничени от пространство помещения и коридори се разширяват ако крайната стена, в дъното бъде декорирана с тъмен или топъл цвят, а страничните стени в по-блед, отдалечаващ се нюанс (фиг.7) Същата техника помага на правоъгълните стаи да изглеждат по-квадратни. […] Неприветливите детайли от орнаментиката като радиатори и вградени шкафове ще станат по-малко очебийни ако бъдат боядисани в същия цвят като заграждащите стени. В малки стаи вратите също е препоръчително да бъдат боядисани, за да се слеят с околната им обстановка.

Избор на десèн: Обемните и отрупани мотиви клонят към формулиране на стените и правят големите стаи да изглеждат уютни, но завладяват напълно малките жилищни пространства. По същия начин, дребничките или снишени десèни ще паснат на малките стаи, но почти изцяло ще се изгубят в големите такива. Мотивите могат да създават, освен всичко, оптически илюзии, и заради способността си да играят номера със окото могат да бъдат ценен декоративен инструмент ако пропорциите на една стая са някак неприветливи. […] Симетричните кройки подчертават неточностите в стените, а грапавините могат да направят така, че шаблоните да паснат много трудно, така че избирайте вътрешното покритие възможно най-внимателно. Цветните десèни не позволяват на окото да се концентрира върху една точка, така че именно те са правилното решение за неравни стени и за омекотяване тромавите ъгли и прикриване на непривлекателните детайли. Фините цветни модели във форма на клонки са най-подходящи за малките стаи, тесните вестибюли и кулоари, докато големите цветни мотиви изпъкват най-добре в големите стаи и тези с високи тавани, както и в спалните с асемблирани, равностойни тъкани. Райетата си подхождат с почти всеки стил и големина на помещението. Класическите райета в контрастиращи цветове са добър избор за светските, ежедневни стаи и предверия, докато стилизираните модели са по-неформални и по-гъвкави към обекта. Райетата са още подходящи и за поправяне пропорциите на стаята. Хоризонталните отблъскват с една идея стените назад в малките помещения, вертикалните издължават³ ниско изложените тавани. Отрязаните тапети около вратите, прозорците или шкафовете могат да съсипят изражението на големите мотиви. Райетата или малките кройки биха били по-доброто решение, и по-икономично предвид броя на необходимите ролки […] Каретата често варират от стегнати шотландски мотиви до всекидневни оксфордски⁴ такива, и са почти толкова многостранно приложими както райетата, макар и малко по-задълбочени, че пасват най-добре на семпли цветови схеми където мотивите могат да бъдат схванати по-цялостно. Каретата са подходящи и за изтегляне на отдалечени стени, или омекотяване острите ръбове. Геометричните мотиви са добре оформени, кокетни, и карат стените да се отдръпнат с малко назад, така че да създадат идеален проспект за оживената или претрупана стая, за снимки, картини или плакети които бихте желали да изкарате на показ. Но, ако все пак веднъж вече сте се спрели на провокираща цветова схема, бъдете умерени по отношение на десèните и аксесоарите. Ангажиращите мотиви ще се съревновават един-друг за внимание.

Съчетаване на десèните: Обърнете специално внимание на размера и мерките на мотивите, и ползвайте обемисти шарки върху широките площи, като цели мебелни гарнитури и/ли завеси за широки прозорци, а пазете дребномащабните модели за детайли от общ план: като подложки, орнаменти, абажури и калъфи за възглавници. В големите стаи не се притеснявайте да разчупите линията на стените с различни мотиви и да добавяте граници и обшивки като ударение. Във по-скромните помещения може да комбинирате дребни мотиви с изпъкваща композиция, и ако решите че стаята става твърде отрупана, тонирайте едно ниво по-ниско чрез едноцветни и неоцветени площи, или тапети с художествен ефект. Декорирането на стълбищата може и да изглежда сложна задача, но чрез разделяне високите стени с перило или напречна ивица, и чрез използване на допълващи се покрития отгоре и отдолу, работата става по-лесна, добавяйки характерен акцент. В случай че не се чувствате уверени в декорирането, изберете текстурите и материите които ще ви допаднат от вече готови, асемблирани колекции, обезпечавайки ви по отношение цветовия баланс и подходящите доминиращи нюанси. Това позволява на погледа да се движи плавно от една част на помещението към друга - особено ценно за свободно проектираните жилищни площи и стаи със смесени функции […] И все пак, ако не желаете да експериментирате в смесване различните цветови схеми, ключът към успеха се крие в избора на дизайн, съставен от редови цветове, и да се придържате към стила. Декоративните ивици и обшивки не са единствено за стените. Те помагат още и за придаване завършен вид на един модел, както и за джазиране, придаване живот на вратите, старите рамки на кревати и корнизи, отнаментните стълбци, и дори некои видове гарнитура.

Интродукция към текстурите: Тъканите са рафиниран начин за разширяване визуалния ангажимент. Матираните, твърди структури като вълна, тухла, дърво и корк добавят топлина, докато гладките, лъскави покрития като хром, стъкло и керамични облицовки са по-блазирани и изтънчени. Текстурите могат да подчертаят цялостно ефектът към който се стремите. Матовите емулси, например, имат богат кадифен завършек който прави една стая по-уютна от обикновено, докато светлоотразителният гланц на копринения винил има осветителен ефект който прави стаите доста по-просторни. Текстурите са особено важни в едноцветните цветови схеми. Когато стаята няма цветови контраст, добавете постелки и материи с дървесен модел за повече топлина. Незадоволителните повърхности ще станат малко по-очевидни с прост рисуван завършек, така че ако не желаете да добавяте десен, добавете текстура. Методите на боядисване като тип сюнгер и износване ще ви помогнат да замаскирате дефектите. Ако мотивите не са по ваш вкус, тапетите с изрисувани ефекти ще подобрят чрез цвят и текстура стените, без да ви се налага да притежавате необходимите за целта художествени умения.

Първи стъпки: Твърде малко от нас са достатъчно късметлии да започнат текущата декорация отначало без никаква подготовка. Обикновено има поне един параграф който не желаем да премахнем или разместим, който по-късно трябва да се размеси с новата цветова схема. С прости постелки и тъкани можете да сте толкова смели или въздържани колкото позволява моментното настроение, но изборът на цветове или десени като допълнение към вече съществуващ дизайн може да се окаже малко по-сложен. Опитайте да се ръководите от полусенките в тъканите или завесите и ползвайте това като отправна точка за новата схема. Цветните десени изглеждат добре срещу друго обикновено обкръжение, докато райетата и малките геометрични фигури се смесват добре с други мотиви без да си съперничат с по-разграничим дизайн. Тапетите с рисуван ефект са достатъчно адаптивни, и добър избор срещу допустими грешки.

Последните щрихи: Не забравяйте да осъвременявате и допълвате аксесоарите, като рамки на картини и настолни лампи според нагласата и новите цветови схеми, докато влезнат в ансамбъл. За някои малко по-специфични, които за момента е невъзможно да бъдат набавени или закупени, има втори вариант: да бъде боядисана повърхността им с правилния препарат. Абажурите, които допълват или контрастират с цветовата схема са бърз и лесен начин за пресъздаване на изискан и координиран външен вид. А реостатите за регулиране силата на светлината са лесни за инсталация, но от своя страна помагат за моментална промяна на настроението с едно единствено натискане на копчето.

...(1) стига там вече да не се намира отборът на Victoria's Secret – в най-новите тенденции пролет/лято (единият вариант това да се случи е по погрешка да сте нацелили съблекалнята им, тогава, честито – цветовете спират да имат каквото и да било значение; а другият е да се намирате в състояние на r.e.m. - е, съжалявам, но скоро ще се събудите)
...(2) оттам трябва да идва названието „бебешко розово“ - защото, надявам се на което, знаете че не щръклела носи малките калпазани по домовете / макар в контекста да става въпрос за мигивете с най-близките, пред телевизора, на чашка домашен ликьор и пр.
...(3) съвсем същото важи и при кройката на облеклото: а едва ли ще ви се иска да сте едновременно табуретка, в хоризонтален мотив – и впечатляващ повече с ширина, отколкото с илюзорно компенсиран ръст ~ въпрос на вкус :)
...(4) за сравнение – стените на най-великолепното място в което съм влизал някога бе покрито изцяло с полу-релефен оксфордски десен, личният работен кабинет на литературна икона – та какво за вдъхновението?

П.П. Да, знам... ремонтите са скука-работа :)

- life itself is a mystery

Sometimes it happens that a person can name the exact moment when his or her life changed irrevocably. Nonetheless, he or she did not allows the enthusiasm to overwhelm his or her skepticism. The big question I think we need to ask is the one the Hindu and Buddhist people ask, "What took you so long?" When we see something, how do we know if it is real, or if we see it only because we wish so much to believe? If I bump myself, I explain to the body tissue in that very area what happened. I don't know how effective that philosophy is, but it can't hurt. Of course the Gaia hypothesis - the idea that the Earth is a great big working organism, with a lot of corrections built in, fits nicely with this. The planet is going to get the last word concerning the damage humans are inflicting upon it. It's only going to take so much of the abuse going on, and then it may well burp and snort a little, and a good bit of the population may not be around any more. I strongly suspect that nature has a way of handling abuse. I don't think it would be a stretch to attribute its defense strategy to a kind of planetary intelligence.The planet will handle it, perhaps a bit more severely than we would like. It would be nicer if we took care of the problems, but...

-  What do we know of life on Earth?  - take a glance through / +1

- walk me, buy me rainbow smile

....в този свят – точно сега, морето е нейна любима стихия...

{…} Когато художникът пронизва кървавото платно с острия си писец, само за кратко жертвата и творецът стават едно, цяло кървящо кълбо. Абсолютна любов. Казват, че за мнозина това е сляпа, обречена светлина. Ала кой знае? - може за теб точно това да са начините да виждаш. Тая вечер прави дебют най-новото. Хубаво я избрах, между столóвете се събраха всички каишки без далматинците, рамки-самотници от глава до пети мокри, прогизнали, сенки и прочие. Бавничко се търкулнаха, много нещо видяхме. Той: изкашлях се силно. Взел съм си за целта специално, мастило в новото тяло. Даже перчема сега сочи надолу. И той мокър. Колкото и кръстовища още да скрия във обратното огледало, няма да се намерим. Смисъла не заглъхва току-тъй в грохота на годините шеметно отлетели, в строфите на сезоните гладни за повече. Тя: както си мислех, времето е пощадило сияйните ти извивки. После как реагираш? Думата има джем-сешъна барабани. В момента в който подминах една две че до трета отбивки, знаех прекрасно. Не съм аз. Май никой не беше. Трябва да се огледам dietro la finestra, за да ти кажа че се разсеях. Адски приятно. Вирнатата опашка помага на мачарока да прелети посред капките между покрива и оградата. Падайки меко, и продължава сякаш никой не е видял. Той: пада като филия с масло право в първата локва, или във всички останали без нея. Равно са мокри. Живо съм си представял как пиша пиеса без думи. Книга без думи. В същия смисъл толкова много така или иначе нищо не казват. Без това да лиши спектакъла от значение. Само няколко няма да стигнат. Тя: в свойта вихрушка е чисто движение, страстен циклон. Която и да си ти след всичко; миг е деня все още. Когато започна да давам сравнения достатъчно често, та да се усетя и сам, значи ставам сериозен. Това, за снега в топлите дни на сезона. Той: тогава почти неизброимите комбинации от средства за достъп наклаждат у безхаберните нас, крехки тела в океан цял за характера, нота безсмъртие и могъщество - ала във контекста сме се превърнали само в звезди на изящното си безочие, дето изплува със скоростта на химична реакция. Чисто логично. Ако се позадълбаем в хроничните недомислици от днешния ден с една идея по-отстрани, ще стигнем до кръстопътя, че новата книга почва оттам, където е свършила старата. И още тогава - само когато. Да не бъде доволството половинчато, полу-ясно, полу-вкусно, трябва да вложиш немалко старание. Въпрос на мързел, и престъпление е да кажеш, че никога нищо не се случва. Два прекалено общи нюанса. Започвали сме наново през три, пет, седем и повече месеца, или години - в зависимост степените на важност и задължение епизоди. Истински мотивираните дори не се занимават с измисляне нови конструкции от вече старите и леко деформирани елементи всеки път щом основата се разклати; просто завършват вече започнатото ~ la tristezza nel cuore apre un vuoto più grande del mare. hushh! {…}