- keeping you warm through cold of the night

{…} Дишам. Със сладка умора в дланите и във коленете мисля как ей сега ще запаля цигара, дори още по-хубаво - ще се пресегна в тъмното за да достигна малката масичка, запалката също и от нейната полу-пълна кутия ще си открадна сто милиметра съблазън в най-чисти пропорции. Щраквам един път само, но тя духва пламъка, взема ги двете и съвсем леко ухапва ръката, дето още трепери. Моето дясно; иначе другата вече танцува с влажните кичури, нейното дясно - и ги въвеждам във ред зад малкия пиърсинг, около малката мидичка. Които носят следи пък от моите зъби. Тази цигара остава за по-късно, ми казва. Със съвсем лекички стъпки на пръсти стига до лампата и предупреждава да си покрия очите за силния блясък. После излиза от стаята и се връща след малко, с нож във ръка и чинийка във другата. Тънкия процеп на одеалото я разкрива как идва към мен, по-гола от всякога и със непознат плод във чинийката. Сяда спокойно ниско на пода с лице към леглото и ми представя своята жертва. На въпроса какво е, казва невъзмутимо че иска да сподели точно сега нещичко от любимите. И през смях ми поднася първата хапка. Виж, това е райска ябълка, прошепва. Наистина мил жест, като се има предвид че до този свиден момент виждах сам себе си отговорника по прехраната, в кухнята, за менюто - пълен обрат в домакинството от копнеж по усмивчица в отговор на отмяната. Само една от инициативите на магическото превъплъщение, но във чие име само! - и после същото е приятно. Въздухът бързо става свеж и тогава, едва подаващ едното око изпод завивките гледам примрял, как тя вкусва на малки парченца своята половинка. Издължените пръсти лепнат от сладкия сок, а финала е тих, със едва доловимото в тази втора част на нощта часове, мъркане. Почти без да го разбера, докато привиквам и последните буйни нюанси на среднощната ни закуска, моята гола Венера успява пъргаво да разчисти, в ъгъла пламва клечка жасмин и така изтощителното сияние в стаята се угася. С едно щракване на ключа. Милата домакиня безшумно присяда в единствения свободен стол насреща, нарича ме нежно по име и пожелава цигара. Ставам, достигам я с олюляваща се походка, паля една, паля и своята, после заемам предишното място. А нейното огънче с моето шепнат на техен неразбираем език. Никога досега не сме си мълчали без някоя от любимите песни в ниската баслиния като фон. Като възбуждащ воал от четирите края на храма. Същия който изрисувахме някога, целите във боя от тавана на смешните шапки за баня до върховете на пръстите на краката. Боси и самодостатъчни. Този път сме поравно във океан тишина. Пробвам да задържа въздуха си заспал; тогава чувам двете повдигащи се гърди, дело на ренесансовата утопия, и леко свистящия дим: около смътно обляното в прасковени отблясъци нежно лице. Цигарения ни диалог трае почти пет дълги минути; а после е тъмнина. Ела при мен, това е твойто легло - и вече му липсваш, изричам. А истината, истината в момента е по-обезоръжаваща от най-съблазнителната бурлéска. {…} В шест точно поглеждам през рамо с наслада в очи голия нощен портрет водещ ме примо да се вторачвам там, дето не бих си признал ако бе будна. Абсолютното съвършенство. И ако да съм във състояние все още да докосна с ръка последните белези по протежение на гръбначния стълб, то вътре кръвта става на пясък; но за последно. Имал съм същия сън хиляди пъти преди този. Знам как свършва прекрасно. Всъщност, всичко зависи най-вече от правилното склонение. Понякога и най-тъжният звук на света в свой точен и подходящ ритъм, или просто затрогващ акомпанимент, може да прозвучи като възторжен химн. На ликуващия живот над минало и над спомени, без остатък. Нашепвам на себе си, до след няколко часа, любима. Когато ще се събудим, всеки с негов си вкус, бодър и отпочинал. Там някъде чака една комерсиална действителност; от която тялото нервно потрепва в меланхолични предчувствия за спасителна лодка, за познат пристан. Или един друг, в нови страници картини --

..then breathe her etc. & repeat till fade

- one and one equals three, they bet

Бялата сянка, лек суинг, после ветрец. В своето огорчение, нагледен урок, двата пóла са цяло-еднакви. Кардио колебливи, в два лагера със хазартно предчувствие. Той мисли дали тя мисли че той мисли тя мисли ли как той мисли за нея. В кой е ключа? Във опазване двете посоки. В изпит по собствените местоимения каквото лети; значи - е отлетяло. Това, и защо. Бялата пролет е едно истинско лято. Какво още не знаем; че той не е птица граблива - даже напротив, не, не и със тези там белези-те. Наречи въздуха ритъма тоя импулс себе си най-вече обсебен. Вероятно твърде много никога няма да е достатъчно. В степените сравнение. По сметка на опасенията мога да кажа, да - и въпреки на стеченията под форма мерки на отношение, капка назаем въображение; този един споделен беше тайнствен, да --

.хубава си, пусто да остане

- Play it again, Sam

..04:47 първа аларма, blah 04:48 втора аларма 04:50 седя си по гащи на леглото и мисля 04:55 гимнастика 05:15 в банята съм 05:45 чай и плод по хавлия, музиката на max. 06:15 кафе в две чашки за по-късно 06:20 декорация, лъскане на обувките, зъбите 06:40 минавам през м. да изведем кучето 06:45 намираме пейка в парка, цигари, кафето, тълкуване сънищата и преглед на клюките, енергийни поръчки за соарето 07:35 тръгвам към работа 07:40 втора закуска на крак 07:50 начало на работния ден 08:00 - 12:00 тест на нервната система, борба с климатика 12:00 портокали и бла-бла 13:00 - 17:00 като в мъгла магическа реалност, вятър в косите и сенчеста лежерия 17:30 cuba filter & cappuccino 19:00 вечерен блок 23:15 край на работния ден 23:30 джин на полосата, dub & фишеци, хек на фаровете на нечия кола 00:45 wellcome home 00:50 в банята съм 01:00 студена бърза вечеря 01:15 питие, frank, книжка и ‘апче преди сън ~02:00 goodbye blue sky

..8/10 untitled, round and round + почивките: със хлапенце във парка, репетиции, тетрадки - не пролет, а лято - щастие :)

Разказвам камерно за минало сто процента и метрика, очи във очи, но съвсем друго си мислех. Защо повечето ми катализатори на мечти, лоша думичка чико, защо - отсам детските ни години бавно изтляха във времето, когато вече са ме подпалвали шумно, и ярко? Става дума за тях, да, с лека ръка. Afterall, междуметно. Хватките им се изхабиха: после разнасянето във всяка посока на картата и компаса. От пълно в празно, дясно, на място. То пък, едва ли ще преброя някога липсите и подбуди, акустични накуп изотвъд очните орбити. Режими и гледищата, чупливи. Не ги сменям, не ги давам така. I should have realised what not 2 do. Виждам ябълката. Сиви страници, мил почерк.

.. -- can't help thinking that's strange etc.

I learnt All I know From My Cat!

+ Когато не виждаш нещо, ама каквото и да било, питай за него; ако ли не го виждаш, отново - питай настойчиво. И продължително. Яж когато се гладен. Яж когато не си гладен. Не плюй козина и не се оригвай на публични места. Пий мляко. Не се притеснявай да споделиш блюдо храна със свое другарче. Старателно облизвай чиниите си. Не се вманиачавай на тема холестерол - на другите така или иначе не им пука, нито пък трябва - как точно изглеждаш. Бъди любознателен. Даже малко нахален. Бъди мистериозен. Само защото си вкъщи, не значи да вдигаш телефона непремено. Това важи за отваряне на вратата също. Самопокани се на обяд. И на вечеря. Наслаждавай се достойно на собствената си компания. Ходи бос. Рециклирай! Бъди готин. Развихряй се щом те настъпят. Забрави че са те настъпили. Парите са просто хартийки. Винаги има време за (още) една кратка дрямка. Затова хубаво опознай всички слънчеви местенца. Не се чувствай виновен. Никога и при никакви обстоятелства. Пий мляко. Няма нищо странно в това да променяш когато и колкото прецениш настроенията си. Както и становищата. Забрави за гравитацията. Забрави за физиката изобщо. Ако все пак ти се струва че има нещо непосилно, не спирай да се опитваш. Отчаяно. Докажи че можеш да ходиш до тоалетна и без да вдигаш някой от краката си. Недей напада движещи се коли. Това че ти не ги виждаш в тъмното щом светнат двата фара, не значи че и те не те виждат. Нито че можеш да минеш между тях. Разпознавай играчката у всеки един предмет. Висенето по пердетата не решава проблема, ала със сигурност привлича вниманието. Мъркай и ще ти се прости. Пий мляко. Бий се с големите, малките, зъбатите и пернатите. Не се страхувай да парадираш - победата си е победа. Затова пий мляко. Отново. Използвай всеки момент - да се възползваш. По тънката струна. Изчакай за малко само докато възвърнеш достойнството си, но - и без да се заседяваш. Прави *каквото поискаш. Когато си искаш. Симулирай, щом не разбираш. Имитирай, за да докажеш. Подскачай апоплектично насън. Не се връзвай на злободневни подмятания: когато се храниш - не плюскаш, просто ядеш със усърдие. Така че - смело! Водата не прави козината ти по-рехава. Значи няма причина да се побъркваш всеки път щом дойде време за баня. Още нещо - ако ухапеш „случайно” кактуса, той също ще те ухапе. Нечленоразделния вой пък, или безкрайното взиране няма да ти помогнат да се разходиш по тавана. Дори сто опита и един по-късно. Консервираната храна е (вече) мъртва. Няма смисъл да бъде доубивана. Хищниците от своя страна не ядат азалии и др. цветя. Особено от саксия. Пий мляко. И бъди пухкав. Аз казах. Мау!

..*remember: cats = matter + anti-matter + it doesn't matter

- Bonny Dames without a brain, I never really cared…

пет номера по-горе от нас приведена баба с подпрени до нея патерици скубе лалета с ярост в очите от малка цветна леха; вдига ръка, кани се с пръст, а мърмори - нейде към втория или трети етаж; и отминава.

1989’та година. Връщаме се към София, полунощ късно отдавна минава, пътя през Пловдив е джазов, пада мъгла, а почивката - беше просто прекрасна. Цялото дясно платно, на почти сто метра е във ремонт. Тогава работата се вършеше със размах. Едва десет минути по-рано сме заредили резервоара на светлосиния звяр догоре с бензин. Половината от наличния ни състав спи, все пак имаме бебе в колата. От мястото до шофьора блея встрани, сещам се - зяпвам напред, и споделям почти телеграфно: “Баща ми, май караме бързо!?” Понеже съм нисък (имам пет цели години и нещо отгоре) виждам само ярките фарове - чувство подобно на среща с космически кораб; тогава предния джам неочаквано светва във бяло, пръсвайки се на хиляди, милиони парченца. В тази част от секундата, докато минало и сега са се слели в едно, papa е завил рязко във ляво; твърдия спомен е стискане за крака, десния, свеж въздух и неподвижен в купето отвсякъде, може би хората, много на брой - а може би доста по-късно. Следва половин час къртене на ламарините - знам, че по същото време, вече, нямаше никой при мен под железата. Нищо не знаех как са, къде са моите хора, ами сестра ми, и защо толкова ми тежи на главата. Крещяха, отвън, че има дете под отломките. В свяст, безсъзнание, буден, заспал. Моля да ми простите за хаоса. Две здрави ръце ме измъкнаха и... продължението е как правя тапицерията на военния джип горе до долу във кръв, скоро ще стигнем вкъщи - повтаря леличката и ми тежи на ръката, дето не си я усещам особено много. Както краката, гръдния кош; чувствам си зъбите, спомних си. Вкъщи ли? Да. Да, ама не. Три месеца Пирогов, гипс, pif и дъга, ябълки, дофтори и сестри - и тогава едва. Вместо цвят във цвета, кръг във кръга, следната сутрин подир инцидента доста случайно мернах от малкия екран police и wrapped around your finger; даже си мислех колко хубаво ми звучи, напреки как нищичко не разбирах. Казвам това във подкрепа на парадокса как много моменти от по-късно ги нямам в наличност, само няколко и случайни от по-рано. За всичко да стане има причина, а ако ли не - някой хубав спомен поне, или грижовна ръка - дето оправят вкуса. Били сме деца. Не я харесвам тая игра.

2009’та година. Аз карам; и си мисля (само) че гледам. Напред. Ала имам друга посока. Половин от платното, не че е в ремонт - просто изглежда заето с машини, инструменти и конуси; та няма как две ленти да се поберат във остатъка. Bullsh!t. Нищо не гледам. Барабаня здраво и философствам. Не съм включил във сметките си пърпорещата калинка, решила да влезне в насрещното - каквито подобни, и просто не знам как да го дефинирам - за разлика от големите параходи, най-стръвно се хвърлят в атака. Кадрите, филма, черната вена - пълна измама. Няма. Капчица време. Иска ми се тогава, когато съм спрял - вече, да си разходя телефона от края на Мексико до Китай, с няколко спирки в Европа. Става ми ясно какво съм избегнал. Докато зяпам надясно, ясно се питам кой щеше да отнесе челната вметка. Свива ми се стомаха само като помисля. Deja-vu ли? Почти. Защо си спестих обясненията, има причина. Не е като да искам надълго и нашироко да преразказвам. Само Мексико ни разбра. Точното място. И пак се почувствах необходим. Една малка мушица прави осмици. Сега, във заглавието слагам нещо от музиката в колата. Малко преди онзи хубав момент в който се вика. А такива моменти има колкото си поискаш. Дали последното има значение, а и дали защото със същата във главата някога някъде бих с камък леда над езерото докато не ми изкрещяха от брега, просто незнам.

..нямаме вече текст, има соло (play) -- жалко само че докато стигне това тук, смених настр. абстрактно

.. -- out from inside, fine, fine, fine (x3) с друг финал ви.на.ги

- не/изпратени картички, vol.02

Крещейки: „Искаше Bob Dylan - ето ти го, жив, рошав... само мъничко остарял."
-- All Along The Watchtower at Echo Arena, Liverpool, May 2009.

..{…} И така, пожелаваме си по телефона с г-н Полковника взаимно и хубавко време, лек път дотам и обратно, вятър в платната, без прецеденти по видело́ на спардека и прочие - разговор като разговорите, между двама мъже във почивка, хм, трябваше ли да прозвучи смешно? - право пред очертаващия се мързел, къде с вметки по належащи бизнес дела, планове, диктатура, къде пък спокойния тон става неочаквано приповдигнат, хей-хоп; разказваме си накратко, и бързешком, за онова дето го дъвчем с усмивки една вече камара от листове епизоди; родовото възвание е лично усещане, достатъчно дялкано през годините - идва сюрреалистично - а дали не започваше буря тогава? - борейки и последните багри на лекия грип ли, настинка: когато подхващам финала с акорди за слънце и светлина:

– По-малко задръствания дотам, на мен ми е лесно - горе въздухa още го водят спокоен, и ясни хоризонти без превалявания желаем, ок?
– Виж сега, те затова му казват „шибано време”. Ако ще да вали. Пък и няма да ходим да се печем още от първия ден, я? Тя отпуската, ако не за едното…

„Ако не за едното...” - разбирай обаче, за всичко. И разсъждавай първосигнално. После, после се смяхме, далече от елегантния кикот. Без злоба, без пакостлива умисъл. По-скоро като човечета, свикнали да си се разбират с една-единствена думичка. Пауза. И откровено. Щом сме на същата радоиочестота. End of talk. Нейде от-вън злобните трясъци демонстрират градушка в целите блясък и тирания. La situazione - non e' buona. Пък аз продължавам да се хихикам хронично. Бъдещата ми спътничка по място - до заобления люк, и верно другарче, подчертавам другарче, надявам се съкровено, недоумява привидно - и пита на свой ред:

– Сподели, че да се посмея и аз де, Патилане?
– Хмм, стискай палци - както аз правя в момента, за безкрайни пясъчни ивици, Stones, цветни коктейли в хайбол чаши със плодчета… и сламени чадърчета… и мноого лед.
– Къде бе мацко? В шибания Лондон!?

{…} Започвам да схващам, може не толкова бързо, ала се уча - странното брит чувство на хумор. Добър ден на детето. После - мъжете са от Венера, жените от Марс. Ала пътуват заедно към планетата на маймуните.

Но както казва живия класик на българската неологична естрада, плутократ, каратист, психолог, литератор и хедонист - и нищо от това не е ругатня - Св. Витков: „Облаци крепят небето, тихо съска дъжд, мъгла…”

Моя хладилник в София, скъпа, любима, няма вградена машина: за лед. Затова имам някакво странно и чувство магично, как мога да стоя с наострено любопитство цял ден, още от сутринта - докато белия смешен кашон на сребърното чудовище прави бистри кубчета на кило за сокчето ми от боровинки, вечер - в млякото, няколко форми различни, в сладката pitu cachasa, заедно с вкусния афтършок силвър, като компания на отлежалия гренадин, лед за водата, с хладката wiborowa, лед по едно, две, в шепа, война с лед. В това отношение сме направо ужасни. Лед във леглото, после - питам, е как да избутам сухата кашлица, мм? Лед в гащите, извинявам се - във бельото, вратЪ; пълен импас. Едно кубче само за черния жартиер. Отмъщение с лед във високия Docк Martins - на дамата! не моя. Презареждане. Лед в джобите - за из път да си имаш, казва. Лед, след Концерта на Dylan. Искам такава машина.

Set List - 01.05.2009

1. Watching The River Flow
2. Don't Think Twice, It's All Right
3. Things Have Changed
4. Boots Of Spanish Leather
5. The Levee's Gonna Break
6. Sugar Baby
7. Tweedle Dee & Tweedle Dum
8. Po' Boy
9. It's Alright, Ma (I'm Only Bleeding)
10. Just Like A Woman
11. Highway 61 Revisited
12. Something
13. Thunder On The Mountain
14. Like A Rolling Stone
15. All Along The Watchtower
16. Spirit On The Water
17. Blowin' In The Wind

...what else do you need?

fast knock out @ lane bar equals flowers blossom - and what is a custom afterwards? - or first and foremost...