...и слагай зимните гуми
Затварям сезона с № 4 от поредицата си упражнения над чаша кафе, родени в малките часове. Премного вече за някой далечен прилив, да отлежи, преди модулациите и касаплъка. Сега с най-предано удоволствие бих се отдал до самия край на годината и тържествения зенит пролетта на... опитвам на вкус ~ на съзидателна почивка. В тон с въртенето на Земята. Amen!
.a bit of composure – моето благодаря днес започна тогава така - so maybe tomorrow...
posted by vlad at 11/07/2009 01:53:00 AM
Previous
4 Comments:
izlishen vapros no nqkakva nadejda da mi pratish poneee edna chast mm?? ili rabotniq file?? ili da izchakam moje bi :))
... помня ( този глагол в съвсем сегашното говори от миналото и по друг начин не може. Дали?) кухнята по поръчка толкова по мярка масата за двама ухаеща на черно кафе аз по твоята фланелка с малки цици и дупчица на рамото точно там под усмивката обливаща те в дъга ти по босите си здраво стъпващи гъделичкащи ме ходила и уюта над дюлите плискащи се през ухаещите на смола окаляни щайги до печката, в която, тава след тава, влизаха под строй и излизаха разсмяно-разплакани курабийки с канела, ние заболи муцуни в млякото на котката издухвайки го по пода от хилеж и капката ягодово сладко, което все лакомо облизвам, уж, че забърсвам. Помня малките дози съвсем точнон навреме подадени въздух храна и вода в джунглата бъкаща от зелен живот мокър и гъмжящ от същества, които ако хапеха отиваха с подвита опашка в друга гора, обезвредени от отровата на светлината, толкова влажна и топла, най-приятна като плацикаща топла водичка с морска сол в леген за уморени от бягане, разранени от тръните крачета и пак с усмивка гъделичкащи с мърдащи пръсти топлите вълнички водичка в легена - непластмасов, а бакърен с дизайн на капан за слънчеви зайчета подхвърлящи теменужки и минзухарчета преоблечени като залези. Помня ръцете ти вълшебни още ги виждам. Предвкусвам докосването им с навлажнени устни сезонни, които се сменят, за да напомнят, че се движим и тупаме и пулсираме понякога шумно с разпуснати коси и жарки летни погледи, но и в ступор на място вкъщи или на път до сами края на зимата, до началата..., на годината, или на пролетта, или на есента - толкова нежна , прегръщаща и мила и топла, красива оранжево-грееща в червено, но кратка и тя също толкова кратка колкото лятото и пролетта не могат да се мерят с вечната зима, която понякога не си тръгва за някои навеждам глава и се кръстя с молитва смирена. защото сме чували "аз съм твоята пролет" и "ти си моята пролет". но знам, че ще си тръгна завинаги от зимата - в зимата и съм безсилна да я спра. нищо, че няма да се примиря и не искам. боса ще тичам. или да нахлузвам галошите?
:)
:*
четох Набоков и се сетих за теб :)
И днес ли е нежно-мистична нощта? Сутрин, или след примъгляване зад тила. В ахроматичната гама, това - как да е, недовършено, незапочнато прилагателно. Ми каза така. Било само началото на деня...
Post a Comment
Links to this post:
Create a Link
<< Home