Ъм, какво им стана на копирайтърите? Малки деца спят и сънуват върху ролки тоалетна хартия за радост на видимо гордите си бащи, хлапета показват жив интерес със каква консистенция рециклират питомците им в парка, или се тръшкат да акат само и непременно в тоалетната на другарчета. На раздразнително чести интервали. Падащите листа от-вън бавно танцуват, целуват земята, ала вътре блубокса гърми с цветове с грехове с цифри и прочие. Води се битка. Джаз-фюжън среща няма-нерешимата деформация. Наздраве с Мартини и кисело зеле. Сериозно, кой казва че съществува изобщо чудото патова ситуация? Сещаш ли се защо отдавна вече гледам предимно латино риалити и talk-шоута по RAI едно две и прочие? И там има емоция, но, нали, малко по-разтоварваща. Стигат ми миниспектаклите от сервизното помещение, с усмивка към честия внос наематели от горните етажи, предмет на друг и един далеч по-обстоен анализ по повод новите строителство, вентилация и изолация. Разбирам, добре са го казали, ако нещо и нищо не е на нивото на двете очи да те плесне досадно в челото, току виж си остане нон-грата. Оттеглям се в медитация над Ерик Бавната Ръка Клептън и неотдавнашния коментар с физиономия и думичка „отвратително” в едно и също просто без-съставно изречение към Al Jarreau & Kathleen Battle (my favourite things). От инак модерно и любимо човече, аберация.
прогр. ноември-декември: фламенко tango nuevo clasico фадо дъжд сладък тютюн калвадос после paris & then all you need is…
беше мило, и доста странно изпълнено ▪ мило, значи забавно ▪ странно, като опасно за по-консеративно навитите ▪ или маслени кръгове, ако някой попита ▪ лилави балони, още една бройка, лилави стъкла, парче по парче, french heels лента цветя backstage с последната публика – познай? – люляци, да ▪ след последното представление, сладко сбогуване ▪ треска сценична, без сцена, без грим, та затова ▪ quante cose in un filo di fiato ▪ избрах си да скитам свободен, без устрем на-никъде, двойно отричам ▪ както лудее безсилното отчаяние с явни понятия в захабената своевременно тишина еднодневка ▪ там смива прахта, първо от улицата го чисти ▪ после и мръсотията в голите спомени ▪ задъхано плодовата следа ▪ ако не беше декор, сега мога ли да го кажа, щях да съм влюбен ▪ май щях ▪ и юни и август ▪ май ▪ но играх perf. клоун помирител арбитър ▪ да, тъкмо облякох изпраната съвест --
..you feel it? then listen, and remember to forget
3 Comments:
"Безсилно отчаяние"... много силни думи... като за много вътрешно емоионален човек може би, знам ли, значение няма чак толкова. Поздравявам те за невероятното ти развитие от началото на блога ти до сега по отношение на мисли, сентенции и стил, променящ се така красиво и плавно през времето и в толкова приказна насока, че и обикновеното да изглежда като необикновено и представено пред аудитория да е все така лично!
Благодаря пълнокръвно,
защото разбирам, че ме четеш. И нека не прозвучи смело - но... и разбираш.
Изчела съм всичко,което си написал от началото на блога си досега и не съм преставала да възклицавам и да се прекланям пред невероятният и уникален талант, който носиш в себе си и разгръщаш тук! Мога много да напиша за това, което откривам в статиите ти, но ще го запазя за себе си и само мога да кажа- Поклон!
А имаш още толкова бури от емоции, които, като тайфун, да разгърнеш от себе си тук и да пометеш всеки читателски свят без опустошение, а с възхищението, което една стихия заслужава... и аз се радвам, че има писатели като теб с толкова широк мироглед.
Поздрави:)
Post a Comment
Links to this post:
Create a Link
<< Home