- Are u happy 2day?

-- знам че трябва да почне така -- .

Щастливи стрелките бавни пътуват в омайни мотиви, където последните видими срещат първите не-възмутими. Мога спокоен да се усмихна – колкото по-късно, всъщност, точно навреме, изглежда си пасва – ниските пластове в прилива собствени изповеди, имат подчинителна форма. Пъзела тръгва да се разплита след тихи на брой - няколкото отбивки, мънички вметки, леко случайни - ала сериозни. Колкото може. Нищо няма да скрия. Не сме толкова устремени целия свят да променяме, стига ни нашата си минивселена. Тук и сега. Къде? Не съм бил в Пенсилвания. Плюс 6. Единия първи се сети за ниската част на Сиатъл. В града с рибените пазари чакат много любимата ми басистка, и барабаниста също, идеята силно умисля. Там наистина има мост, трол който живее отдолу и прочие. Почти да се наречем умалително. Иначе с моята буква. Знам, и почти не ми пречи да си представя че ще поискам в пламнал импулс прошка заради цялото, всекиго, всичко. Така е когато имаме нужда не от съвети, а от разбиране. Силно наум въздишам разнежващо стереофоничните съкровения по една от любимите, дълбока прегръдка, като от приказките - сякаш плът от онези, от философските сливания с горивните клетки, пясък и слънце след залеза във превратна искрена тишина. Едва ли мога да си припомня по-съблазнителен тембър. Кога тръгвате? Моля за спомен, камъче, не повече. Не, не. Започна така: и ми хареса. „Наблюдавам как се движиш.” (отивам да гледам концерт и да умирам, оу-йе)