- what if the deep medium circles were blue?

„На разклона след мраморната беседка тръгни по десния път, или следвай обозначенията. Ако желаеш. В един миг всичките ще изчезнат. На главните кръстопътища няма табела. Обикновено разбираш че си станал свидетел на важно спрягане на глаголите в крачка - и почти винаги във последствие. Иначе слушай бавното влизане в релси след бурята. Емоционална гримаса или невъзмутимо-каменно изражение, нещата са ясни: решаваш си сам. Маршрута до следващата ти цел за по-лесно е отбелязан в червено. Пази картата - като естествено оправдание пред иначе зрелите си инстинкти. Ако ли не, някой друг в следващия си филм може да има първа необходимост от ярко-нашарения чертеж в собствена полза. Ти страдаш от липсите на ключалки или обхват. Аз мога без електричество. Списъкът става безкраен колкото повече спътници си привлякъл, колкото повече орбити се пресичат. Да разбереш смисъла в думите на децата стои вън всяка класация. El agua los arrastra sin esperanza. Ако пък може да бъде направено обобщение, най-лесно да си представиш, е сцена. Или най-трудно май-май. В главните роли: съзидателна и сетивност. Тя идва така изведнъж. Но да се върнем на пътешествениците - не виждам нищичко противоречиво във формулата «малко трафик и много въображение». Мисълта за едни десет поредни без обяснение се посреща на «Не!» Така функционират метафората и вдълбочените до хазартен анализ, импас, свързани заедно във основно свидетелство, които следват със нескончаемо удоволствие херметичните принципи на движение. Щом тръгваш с ясни цел и посока, първото до последно трябва поне да личи. Двата пътя от еманацията на разговор, като всичко извън кадрите възприятие, следва стъпка по стъпка цветната пунктуация - на разходка със елементите; също и чувства, често във съчетание със загадки отвъд зрителното поле. Оттам важният образ остава интимно като обсесия. Топлите спомени, които прегръщаш са част от онзи личен комфорт, с който привикваш безпаметно лесно - и дотолкова много, че дори не го слагаш във скоби като такъв, даденост. Пъзел: да можеш да се надигнеш и да потеглиш всеки път щом си решил. Теорията доказва, че ако поискаш другото, раздаваш наличности. Компенсация лека по сметка на вдъхновеното равновесие. Между нещо и някой. Мярката да обикнеш е без мярка. Степените на вдъхновение са без степен. За какво идат тогаз точните ти науки? Погледни само, аз съм онези няколко метра в странични отбивки след първия знак, дето закусват с лудо влюбеното спокойствие - тоест твойта почивка; онзи облак и грапавина над издължените сенки, обикалящ силните радости и мълва, с изненадващи сдържаност и измислици. Ти се усмихваш с малко реални – големите страсти, смесица от дъха на безкрайни пространства дето ще бъде, види се и е било. Което трябва да се обгрижи както простото действие което си напечатал, съзерцавал и преживял. Лично аз преодолях угризенията на съвестта за да потърся взаимодействия с аргументите как срещам тревожни съмнения отразяващи до най-съкровеното напрежение. Сякаш съм влезнал в грешното представление. Хора и навици. Някой дъждовен неделен следобед например празните точки на картата ще се свият в точно обратна, извън ежедневието посока. А всъщност: изключително подредената в шкафчета и рецепти стереотипна среда прави действията ми арогантни. В общ план липсват спирачки, гоним се, спъваме се, изобщо мачкаме крехките си обвивки - щото сме се разминали там близко по околовръстното на десетката. После казват: Какво имаш предвид? Нищо. Пауза. Всичко.” -- 9х365+1

Последни минутки: благодаря, ала наяве съкровено абстрактните диалози не са същите. Ритъма. Не, не е такъв. Нито толкова ярки. Как бяха думите – със замах. Без музика. Без сценаристи. Всяко движение, съвършенство. Жестока заблуда. Просто е нещичко друго, пак така хубаво. Знаете, точно това: покровителствен кикот. Бъдете повече снизходителни. Нищо сега, скоро ще мине. Ще станете повече примирими. Когато възвриш в известни периоди, и се почувстваш извън общо конкретните еталони. Но внимавай пътьом да не се изгориш. Недей обременява съвестта си със скрупули. Не. Щом някой вземе че ти досажда, режи. Разкажи всичко дето те притеснява. Имаш късмет. Жаждата за безумия чака зад ъгъла. Запомни: в първо лице.