1. отиграно на един дъх 2. така е било 3. винаги

За какво ли си мисли в момента онзи така устремен млад образ? - който минава, пресича без даже да се огледа. Така личи отстрани сякаш е закъснял, като че не обича да тича. Ще се възправи със гордост. Нито следа от това, сега, което му предстои да играе. Защото друг отрича да чака. Къде ли блуждае намусеното момиче? Не си тъжна, че си личи - да, ала ни копче признание. И откъде да познае това точно усещане за изтръгване на солидните основания този, да си го кажем така, фалшив образ, гравирано името, пропито с мълчание: бихте ли го приела? Защо изведнъж се разобръщаха всичките? Писва аларма, цяла минута. Някой пуши цигара; някой гаси в пясъка със подметка старите чувства, чудни, загадъчни, недомлъвки - други които няма как да избликнат в думи, думички, шепот. Между полемиката и котките, докато мятаме фризби, пикник в тревата - сме си деца. Запознаваме се с живота още преди да е изживян. Само да не се издадем, емоционалната синева е във тон със вълната, добре, знам - но какви други още мъничко разпозна? Тая нота не плахите, не ниските и спокойни падат под прицел. Като онези в дъното на пасажа, все още целите разтреперани, като при първите признаци свеждат глава, непроницаеми, профили - на терзания, срам. Тук има само една жертва: тази жертва съм аз. Прострелян и повален на земята. Познаваш ме, знаеш ме толкова по-добре колкото сам себе си знам, че то даже не е интересно. Не ми се участва в открехване високите порти. Познат глас ще отговори учтиво: „Разбира се. Не се безпокой. Удобно ми е така.” Да? Трогателна гледка, неспособна да се опълчи с дълбоко блесналите в живичко любопитство прозорци, два глобуса от кристал. Тя: y ahora me fumo un cigarito, te hecho el fumo. Какво подозрително има в това? Нищичко. Насъвсем в допустимите норми. Те са закон. Достатъчно е да се изчака. Правете като нормално, по малко се забавлявайте. Но какво става? - със абсолютно ненужнaта ти тревожност, на добра воля безспорно. Този връх на хранителната верига страда после липсите на спокойствие; най-съкровеното блюдо. {…} Други пътеки ще се възвият.

- припяване malo, malo, malo eres и танци естествено, провокация, левитация – за урок електр. буря и Нат ме подсетиха за това:

„сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд, сякаш пролет и есен, и зима
- твойта сянка над младата ръж, се изви като кърпа – синя...

аз се спрях, аз се спрях - и затворих очи, вероятно, да те преживея
а душата виновно - виновно мълчи, само сянката... мина през нея”