- не/изпратени картички, vol.02

Крещейки: „Искаше Bob Dylan - ето ти го, жив, рошав... само мъничко остарял."
-- All Along The Watchtower at Echo Arena, Liverpool, May 2009.

..{…} И така, пожелаваме си по телефона с г-н Полковника взаимно и хубавко време, лек път дотам и обратно, вятър в платната, без прецеденти по видело́ на спардека и прочие - разговор като разговорите, между двама мъже във почивка, хм, трябваше ли да прозвучи смешно? - право пред очертаващия се мързел, къде с вметки по належащи бизнес дела, планове, диктатура, къде пък спокойния тон става неочаквано приповдигнат, хей-хоп; разказваме си накратко, и бързешком, за онова дето го дъвчем с усмивки една вече камара от листове епизоди; родовото възвание е лично усещане, достатъчно дялкано през годините - идва сюрреалистично - а дали не започваше буря тогава? - борейки и последните багри на лекия грип ли, настинка: когато подхващам финала с акорди за слънце и светлина:

– По-малко задръствания дотам, на мен ми е лесно - горе въздухa още го водят спокоен, и ясни хоризонти без превалявания желаем, ок?
– Виж сега, те затова му казват „шибано време”. Ако ще да вали. Пък и няма да ходим да се печем още от първия ден, я? Тя отпуската, ако не за едното…

„Ако не за едното...” - разбирай обаче, за всичко. И разсъждавай първосигнално. После, после се смяхме, далече от елегантния кикот. Без злоба, без пакостлива умисъл. По-скоро като човечета, свикнали да си се разбират с една-единствена думичка. Пауза. И откровено. Щом сме на същата радоиочестота. End of talk. Нейде от-вън злобните трясъци демонстрират градушка в целите блясък и тирания. La situazione - non e' buona. Пък аз продължавам да се хихикам хронично. Бъдещата ми спътничка по място - до заобления люк, и верно другарче, подчертавам другарче, надявам се съкровено, недоумява привидно - и пита на свой ред:

– Сподели, че да се посмея и аз де, Патилане?
– Хмм, стискай палци - както аз правя в момента, за безкрайни пясъчни ивици, Stones, цветни коктейли в хайбол чаши със плодчета… и сламени чадърчета… и мноого лед.
– Къде бе мацко? В шибания Лондон!?

{…} Започвам да схващам, може не толкова бързо, ала се уча - странното брит чувство на хумор. Добър ден на детето. После - мъжете са от Венера, жените от Марс. Ала пътуват заедно към планетата на маймуните.

Но както казва живия класик на българската неологична естрада, плутократ, каратист, психолог, литератор и хедонист - и нищо от това не е ругатня - Св. Витков: „Облаци крепят небето, тихо съска дъжд, мъгла…”

Моя хладилник в София, скъпа, любима, няма вградена машина: за лед. Затова имам някакво странно и чувство магично, как мога да стоя с наострено любопитство цял ден, още от сутринта - докато белия смешен кашон на сребърното чудовище прави бистри кубчета на кило за сокчето ми от боровинки, вечер - в млякото, няколко форми различни, в сладката pitu cachasa, заедно с вкусния афтършок силвър, като компания на отлежалия гренадин, лед за водата, с хладката wiborowa, лед по едно, две, в шепа, война с лед. В това отношение сме направо ужасни. Лед във леглото, после - питам, е как да избутам сухата кашлица, мм? Лед в гащите, извинявам се - във бельото, вратЪ; пълен импас. Едно кубче само за черния жартиер. Отмъщение с лед във високия Docк Martins - на дамата! не моя. Презареждане. Лед в джобите - за из път да си имаш, казва. Лед, след Концерта на Dylan. Искам такава машина.

Set List - 01.05.2009

1. Watching The River Flow
2. Don't Think Twice, It's All Right
3. Things Have Changed
4. Boots Of Spanish Leather
5. The Levee's Gonna Break
6. Sugar Baby
7. Tweedle Dee & Tweedle Dum
8. Po' Boy
9. It's Alright, Ma (I'm Only Bleeding)
10. Just Like A Woman
11. Highway 61 Revisited
12. Something
13. Thunder On The Mountain
14. Like A Rolling Stone
15. All Along The Watchtower
16. Spirit On The Water
17. Blowin' In The Wind

...what else do you need?

fast knock out @ lane bar equals flowers blossom - and what is a custom afterwards? - or first and foremost...