- keeping you warm through cold of the night

{…} Дишам. Със сладка умора в дланите и във коленете мисля как ей сега ще запаля цигара, дори още по-хубаво - ще се пресегна в тъмното за да достигна малката масичка, запалката също и от нейната полу-пълна кутия ще си открадна сто милиметра съблазън в най-чисти пропорции. Щраквам един път само, но тя духва пламъка, взема ги двете и съвсем леко ухапва ръката, дето още трепери. Моето дясно; иначе другата вече танцува с влажните кичури, нейното дясно - и ги въвеждам във ред зад малкия пиърсинг, около малката мидичка. Които носят следи пък от моите зъби. Тази цигара остава за по-късно, ми казва. Със съвсем лекички стъпки на пръсти стига до лампата и предупреждава да си покрия очите за силния блясък. После излиза от стаята и се връща след малко, с нож във ръка и чинийка във другата. Тънкия процеп на одеалото я разкрива как идва към мен, по-гола от всякога и със непознат плод във чинийката. Сяда спокойно ниско на пода с лице към леглото и ми представя своята жертва. На въпроса какво е, казва невъзмутимо че иска да сподели точно сега нещичко от любимите. И през смях ми поднася първата хапка. Виж, това е райска ябълка, прошепва. Наистина мил жест, като се има предвид че до този свиден момент виждах сам себе си отговорника по прехраната, в кухнята, за менюто - пълен обрат в домакинството от копнеж по усмивчица в отговор на отмяната. Само една от инициативите на магическото превъплъщение, но във чие име само! - и после същото е приятно. Въздухът бързо става свеж и тогава, едва подаващ едното око изпод завивките гледам примрял, как тя вкусва на малки парченца своята половинка. Издължените пръсти лепнат от сладкия сок, а финала е тих, със едва доловимото в тази втора част на нощта часове, мъркане. Почти без да го разбера, докато привиквам и последните буйни нюанси на среднощната ни закуска, моята гола Венера успява пъргаво да разчисти, в ъгъла пламва клечка жасмин и така изтощителното сияние в стаята се угася. С едно щракване на ключа. Милата домакиня безшумно присяда в единствения свободен стол насреща, нарича ме нежно по име и пожелава цигара. Ставам, достигам я с олюляваща се походка, паля една, паля и своята, после заемам предишното място. А нейното огънче с моето шепнат на техен неразбираем език. Никога досега не сме си мълчали без някоя от любимите песни в ниската баслиния като фон. Като възбуждащ воал от четирите края на храма. Същия който изрисувахме някога, целите във боя от тавана на смешните шапки за баня до върховете на пръстите на краката. Боси и самодостатъчни. Този път сме поравно във океан тишина. Пробвам да задържа въздуха си заспал; тогава чувам двете повдигащи се гърди, дело на ренесансовата утопия, и леко свистящия дим: около смътно обляното в прасковени отблясъци нежно лице. Цигарения ни диалог трае почти пет дълги минути; а после е тъмнина. Ела при мен, това е твойто легло - и вече му липсваш, изричам. А истината, истината в момента е по-обезоръжаваща от най-съблазнителната бурлéска. {…} В шест точно поглеждам през рамо с наслада в очи голия нощен портрет водещ ме примо да се вторачвам там, дето не бих си признал ако бе будна. Абсолютното съвършенство. И ако да съм във състояние все още да докосна с ръка последните белези по протежение на гръбначния стълб, то вътре кръвта става на пясък; но за последно. Имал съм същия сън хиляди пъти преди този. Знам как свършва прекрасно. Всъщност, всичко зависи най-вече от правилното склонение. Понякога и най-тъжният звук на света в свой точен и подходящ ритъм, или просто затрогващ акомпанимент, може да прозвучи като възторжен химн. На ликуващия живот над минало и над спомени, без остатък. Нашепвам на себе си, до след няколко часа, любима. Когато ще се събудим, всеки с негов си вкус, бодър и отпочинал. Там някъде чака една комерсиална действителност; от която тялото нервно потрепва в меланхолични предчувствия за спасителна лодка, за познат пристан. Или един друг, в нови страници картини --

..then breathe her etc. & repeat till fade