хората – които дават живот
Отлюспвам ги бавничко, когато възвират, и ги отлагам за по-късно: потоците спешна сурова материя - в думички със които бих искал да построя смислена антология на събития и на образи минало-незабравими. Минах в едно следващо, многоизмерно ниво, където освен че се чувствам зависим от… макар и повече, посягам с глас; и колкото превъзхождащи транскрибирането са… или колкото по-малко си позволявам да си позволя на един път, в една серия, няма и помен от серийното безплодно съзерцание. Усещам се в циферблата с колко удара във минута успяват да преброят капките, пълните обороти около крайните орбити. Толкова, и един. Не чувството. Светлосянката. Прииска ми се да съм там, или и мен да ме няма, изобщо. Минах в едно следващо ниво, където живееме толкова някога, толкова някъде, колкото никога. Красиво е, та чак боли. Това искрено мога и искам да кажа за всяка следваща…
posted by vlad at 11/01/2008 07:17:00 PM
2 Comments:
Тъкмо започна да вали. Бавни капките подереждаха стъклото и аз успях да ги прогледна, когато неволно пипнах ръчката и чистачките със замах ме стреснаха, че потреперах в безброй много посоки едновременно...
Ах, наистина вали!
---
Второто чудо за днес е това...
към насрещното движение:
Let it rain, rain, rain (rain)
Save me from myself again
Оставям се съдържанието да ме разсейва, и подминава. Не си вдигам и телефона тогава, когато е трябвало. Измил ли съм си лицето от свежата сутрин? - ме питат, разпитват и опонират отражателите.
В обратното огледало светва така силно... и пак подминава. Това беше третото чудо.
Post a Comment
Links to this post:
Create a Link
<< Home