the great big white world

…All my stiches itch - my prescription's low,
…And I wish you were queen, just for today.
…In a world so white: what else could I say?

…Дишай. Разбрах, как една от основните разлики между тези, които битуват под “светлините на прожектора” и онези, извън него, се състои във това че вторите са поне малко по-реални. Така и тряба да бъде. В мъничките панелки курвата си е курва, сводникът – сводник, дилърът – дилър, бандитът си е бандит (и всички го знаят), мизантропът естествено сам, а кръвосмесителят: кръвосмесител. Хм, явно далеч от плодовата глазура, но поне гадното и позорно си имат съвсем истински имена. В центъра на циклона е някак по-сложно, обаче. Има случаи когато курвата е уважавана дама, а изнудвачът – банкер, бандитът става направо министър, по-после и мизантропът е философ, докато кръвосмесителят смятат за някой чувствителен, който трудно се приспособява към действителността. Няма как иначе да не ми е трудно да привикна към точно такова двуличие. Още повече, чели сме си кирливите ризи. И понякога, когато при разговор наречеш нещата с истинските им имена, всички септични зверове, в ролитe си на кокали, погнати от кучето на възмездието – все едно става въпрос за адреналинов танц със саби на живот и на смърт - се разбягват панически, като че никога във живота си не са се срещали с истината. Със това може и да се бориш, но не и да се пребориш. “Какво ще си помислят хората?” - е една от основните мисли във главите на членовете на големите бели консорциуми, изискани и почти привилигировани. Не, направо трагични. Е, аз никога не съм им държал сметка, но винаги ми е било интересно да разбера докъде са готови да стигнат онези, които непрекъснато медитират около тези си думи. Със вариации. Ето какво не мога да обясня. Сигурно не досигат много неща, но е достатъчно човек да погледне, така точно си мисля, един другия във очите, за да се поуспокои, че е от истинските - землянин. След два дни изтича наложеното ми вето за опазване служебната тайна, издадено в близкото минало от вътрешно министерство. Мръсна реколта. И си помислих, как вече отказал продължение на тамошните ангажименти, и актуални спогодби, имам право да не отричам. Но слагам ръка над архивите със извадки и по памет. Защото там дето законите не зимуват, идва на помощ приложната математика. И всичко си заслужава труда, ако дори и един човек, гледайки крайния резултат, разбере кой колко струва. За малко така се размислих, та шевовете ме засърбяха и чарколяците също. Разказчета от криптата да ви трябват. Издишай.

…Most of the name tags say: "Hello, my identity is: automaton@everywhere.com". It's gone digital, every inch of the mile. Take a look around; people can't get enough. They travel in groups, all one conscience, each of them thinking that they are an individual, but not realizing that everyone else is thinking the exact same thing, eating the bullshit - handfuls at a time, as it is shoved into their faces, as if it were heavily-advertised belgian chocolate or something. I just want to see what things are going to be when all the baby boomers are gone. (blear sessions plus guests)