---

Към 5:10 сутринта прочитам плевмония. Не ми е весело, но се усмихвам. И винаги слушам внимателно. Освен в случаите в които гледам разсеяно на другата страна. Цялото пролетно хайку се е събрало в цветовете на вишната в двора. Главната улица на Фактор звучи по Вазов от високите етажи. Сетил съм се за зимни елементи любими. Насрещен сняг, шумен смях - щастлив съм след два силуета, тръгнали в крачка по вятъра - точно както харесвам.

P.S. Mention a trip and most people think of a destination, not traveling itself. Then, why the heck you say you love to travel? The journey is the spectacle. The world unzips, peeling to either side in a branching stream of color. Time clicks stroboscopically as a telephone poles and trees flash by. And at the far horizon, time unfurls in a slow, tectonic recession of clouds or mountains. Yeah, trippin...