пропорции на материята на геометрията на духа

pref: Не се страхувай от съвършенството, (тъй или иначе)
никога няма да го постигнеш! – 1937, Made in Salvador.Dali

Вдъхновението влиза през петте пръста на художника. Неотдавна Жюстин сподели няколко думи, колкото непогрешими, толкова и емоционални по повод една от любимите си творби в изобразителното изкуство, Густавовата “Целувка”. Мен ме влече малко по-назад в годините, предпочитаната палитра е ренесансова. И все пак, седящ на върха на айсберга от векове най-често се сещам с усмивка за лебедите от селекцията малко по-горе. Една типична далианска творба, според мнозина, а според мен – безпрецедентна. Сигурно защото й познавам историята по-добре от много моменти в собствената си биография. Тъй както не на всекиго се случва мястото където се ражда да има така възхитителен природен декор, че избора на пейзажа в който решаваш да се влюбиш да е толкова лесен. При първа възможност, стига да имах такава, мръснобелите стени щяха да грейнат с майсторите на немската ранна живопис Мартин Шонхауер, Херман Род, Берн Нотке, Ханс Вертингер, Вартоломео Брейн. Щях да искам нещо (било репродукция) по Веласкес и Рафаело, вярно, няма как да мина и без Шагал. Но дори и не във този ред, над най-личното кътче което ще е пред погледа ми, независимо от мотивите, от годината, от всичко на практика щеше да увисне един Салвадор и никой друг Дали. Картина, станала подсъзнателна част от художественото ежедневие, след наложено бездействие преди точните дози разсеяност и автоматизъм да се натрупат в творческа сила, пречистена и насочена. Художникът е този, който сред всички “рисуваеми” неща, съществуващи на този свят, избира парче хляб на ръба на маса, жена, наливаща мляко в глинен съд, мъж с червен карамфил в ръка или годежа на девата. Художникът е този, който сред безграничието от цветове се придържа само към няколко с фанатично постоянство, който харесва това – и не харесва онова. Останалите сме публика.

щом не вярваш в имприматурата – не продължавай картината, започни нова
да рисуваш добре, значи никога да не поправяш, а напротив – да довършваш

Ако си мисля с любопитство, всъщност, че повърхността на платното (върху статива, в рамката, в общия случай) се нуждае от справедливост, трябва да добава, че безсмъртието му се дължи на неумолимата истина; където хлябът е хляб и виното – вино, красивото – красиво, недостатъците – разочароващи, че живописта остава в историята като илюстративен документ който най-добре умее да предизвиква последици след себе си. По отношение на съвършенството и съотношението между масло и терпентин, набедената живопис която искрено и прекрасно подкрепям и непредпазливо обичам, била тя абстрактна или реалистична, сюрреалистична или екзистенциална, все едно какъв псевдо-философски етикет е поставен, която събужда бдящото ми съзнание – определено носи ексцентричен мотив. Човекът, който съчетава в себе си безобразния егоизъм с неконвенционалния гений, който добре успява да рисува картини в пълна противоположност на красивите мода и руини, с точна мисловна преценка, който не се колебае да издигне най-наизмеримото сред неизмеримите явления, патина - в култ, изследвайки собствените си сънища, халюцинации и фетиши, подчертаващи ирационалн подсъзнателни елементи; наричат Салвадор Дали. Би било мъдро да се смята, че за да се нанесе боя с такива прости средства, като няколко косъмчета прикрепени към края на пръчица, върху парче дърво и да се създаде произведение на изкуството, въздействащо върху сетивата, което да стане безсмъртно, сигурно трябва да се пристъпи към него и да се работи с умение, граничещо с магията, и че във всеки случай простата бояджийска техника не е достатъчна. И при това усещанията ще бъдат в съгласие с физичните закони, стига да си го пожелаеш, тъй както твърдостта и силата, да речем – на небесния лазур не е изграден от нищо друго освен от безброй пластове наслоен прозрачен ефир. Природата не е създала нищо, без да му даде творец, и няма нищо скрито в природата, което да няма тайно и специално свойство; всички неща се създават посредством борба и единство и изчезват по същия начин – тези две противоположности са семето и извора на всичко съществуващо, може да бъдат открити в стихиите с помощтта на разединителни и съединителни качества, тайнството на симпатията и антипатията, май-близки до естествената магия. Хиперестетическото отрицание на цялата видима зрителна култура, като белотата на снега, е просто ослепителна, може би – красива, но и отровна за погледа. Не е достатъчно просто да страдаш, това страдание трябва да може да се измери, да се реализира, а понякога и да се сглоби. Наистина, няма по-груба грешка от тази да си мислиш, че когато спреш да гледаш един стол, например, той изчезва. Не, напротив – поне до края на дните ти в дълбините на твоята ретина ще остане място за сядане.

√ Когато се научиш да рисуваш и живописваш безупречно, когато знаеш как да различаваш симпатиите от антипатиите в природата със собствените си очи, когато станеш майстор в изкуството на измиване на излишното и когато със собствени средства можеш да нарисуваш мравка в отраженията, отговарящи на всяко едно от миниатюрните й крачета, когато станеш майстор на възкресението на изгубени образи от своята младост на природната магия на ретроспективната потреба на символите на грубост и горчивина, когато обладаеш тайнството и скритите достойнства на всеки цвят и теоретичното взаимоотношение помежду им, когато станеш майстор по смесването, когато уменията ти в рисуването и перспективата достигнат целостта на тези на ренесансовите майстори, които тогава са били непознати, когато се научиш да боравиш със златното сечение и математическите си стремежи с лекотата на мисълта и когато се сдобиеш с най-пълната колекция от най-уникални криви, благодарение на методите за тяхното мигновено моделиране в ослепително бели и съвършени петоъгълници и прочие, и прочие, нищо от всичко това няма да ти бъде кой знае колко полезно. Защото, преди всичко, абсолютно необходимо е в момента, когато седнеш пред триножника, за да рисуваш картина, ръката ти на художник да бъде водена от ангел.