All work & no play? Ruled out!

[диалози: по “Войната на таралежите”]

- "С всеки изминат ден все по-големи стават грижите за хармоничното развитие на подрастващото поколение. Само през миналата година със средствата на самооблагането на територията на Трети район в трите квартални градинки са поставени люлки и пързалки. Като се прибавят и средствата, които..."
- (смях) Това е от вестник.
- От "Вечерни новини" е. И от "Труд" сме ползвали малко. Но накрая пишем какво искаме.
- Давай направо от края.
- "Във връзка с гореизложеното моля да наредите другаря Ташев да си махне тухлите и да не строи никакъв гараж." Това е.

В продължение на осем дълги часа настойчиво опитвах да си мръдна ушите, борбата бе стръвна; първо лявото, после дясното, дори двете едновременно. Но безуспешно. Забравих как и защо ми хрумна - май идеята се роди в едно от тържествените градски задръствания, съсредоточен над понятен метод за разрешаване на този съвременен бич; а същевременно подценявам малките неща. Докато не ми изтръпна и последния лицев мускул. По отстоящи данни лесното съвсем не е толкова лесно, ала би могло да бъда и въпрос на време. Години по-рано, бяха нужни два часа докато овладея до съвършенство умението за правене на балони от дъвка, и два дни (не без помощта на развития си музикален слух) за висшия пилотаж в лежерното, неангажиращо подсвиркване. След това, разбира се, ми беше много по-лесно да овладея последното, захапал тревичка, с ниско захлупена козирка. Приоритети, както се казва – без значение дали е твърдение или пък предположение, инат или теорема. Но не без нужната мотивация. Moже би с грешките се попълва статистика? Някоя. Може би спорим по принцип? Може би. Щом никога досега не си пробвал да се опиташ, предпазливостта е разумно решение; но не винаги и не риска е само или опасен похват, или срам до недопустимост. Не и преди да настъпиш...

- Татко! Нося ти една червена точка...
- Хе-хе, браво.
- За стихотворението. И две черни обаче.
- Така ли? За какво?
- За плюене на другарче. Аз го плюнах само веднъж, пък госпожата ми сложи две черни точки.
- Друг път да не правиш така!
- (уверено) След училище го плюнах и за втората черна точка, обаче!