Нилс Холгерсон от Софийско

Или поздравителен концерт по случай оранжерийните чушки и домати.
-

Значи – винаги съм вярвал, освен в извънземните, така също как мястото ми е зад решетките плътно; тъй щото са ме учили да го подозирам цял живот, между впрочем. Мъдра реколта. По същия повод имам обозримо влечение към бели (и други) културни якùчки; но за повече яснота с подробности предстои включване в някой следващ бийтълски епизод. Плюс купата ягоди, мързеливата котка, първия ми учебен ден и прочие. Спомням си. Хубаво за пожеланията, да сме ‘сичките румени и засмени, но трябва да призная, как с днешна дата повече бавно отколкото изневиделица червя бузите, дори по лице във снега. И се срамувам предимно наум. А бяха славни времена, някъде някак, когато целогодишно си имах по наследство един такъв смел и здравословен вид на пребозал безмоторно старопланинец. Стръвно. Бих казал, невъзможен за прилична акварелна интерпретация. И как иначе, та нали произхождам от антикварен ракиджийски род, пък със суетнята около казана притръпнах много по-преди да запомня трите си имена. В правилния им ред. За единния граждански номер въобще не мисля да отварям дума. Тоест, какво му трябва на човек? Сигурно, много повече от това което признава гласно в прав текст, но пък те и драконовите миниатюри били на изчезване, казват. Подобно на истинския Човек. Да се открият десетте разлики. И успех! Малко ми е криво, споделям си, понеже си нямам удобна песен за бодро настроение, точно сега, докато в старите попревъртели се проповядва твърде достатъчно даже, за мортал комбат, кнедли, португалски романси, неизпита бира, изтъркани джинси и съдрани сърца. Като клишетата предстоящи, с които от възпитание тепърва ще се наказваме, било благородно. До първия щръклел. Нещо като скромна утеха пристига осмоъгълната възглавница от снимката с която сигурно трябва да почнем да празнуваме заедно рожден ден, останала жива и здрава до днес още. Подсещам се колко полезна се оказва особено понастоящем. С разликата, че има несъразмерна калъфка на анимационни вируси и бактерии. Ах, да, апликацията върху светлосинята неопределена чувалоподобна дреха на зеещия корнишон е гъска, посочвам подред титула защото. Истерични поздрави от миналия век. И... честита Ви Баба Марта.

---

Втори документален и донякъде алтернативен вариант. Представям ви най-младите и много талантливи членове на късно-социалистическото Yamato. Мартеницата може и да не се вижда, но пък гледаме умно, здраво пропагандиращи гъските за пореден път. А въпросът, който ме мъчил тогава, и днес още, е следния: “Коя маймуна има по-големи уши?” (клик тук смело, за сравнение) • Happy End: “Години по-късно, или пък не чак толкова отдалеч, след непредвидено посещение в Софийския зоопарк, субекта си отдъхва – скубейки захарен памук, открива с писъци и пиратки примат на пределна възраст който, уау, все пак имал по-големи уши. В последствие се оказало че е видял слон.” (имаме си документално доказателство и за това) Малшанс...