1608: From Ireland with love
Едно време, лето две-и-шесто, нащраках няколко абзаца с образователно-манифестна цел за любимата си и своего рода разглезена склонност към малцовите дестилати. Скоро след това си позволих дори да копирам същия суров текст в bg.wikipedia.org, където някой най-отзивчиво успя да редактира, допълни, форматира и т.н. несъществуващата дотогава статия за неформално упоменатото Уиски. Днес същата продължава да расте бавно, и напоително.
Втори епизод: Истинското му име звучи горе-долу така: Bushmills Special Old Liqueur Whiskey, но съгласете се, че това са твърде много думи за бърза поръчка в съответния случай с кехлибарен цвят и вкус, познат от вече точно четири столетия. За по-кратичко, понастоящем, го наричат чисто и просто Black Bush. Ами 1608? Това е годината, която се свързва с отдаване лиценза на дестилаторната – и 2008-ма личи като да бъде голям юбилей. За може би най-старата известна такава. Although it is neither black, nor bushy! And neither should it be. Известно е още, че в дългия производствен процес се използва вода, филтрирана през базалтови скали, същите онези които формират Тhe Giant’s Causeway (вж. снимката) намиращи се на по-малко от две мили от рафинерията за безсмъртие; ако все още се чуди някой какъв е смисъла, апропо, на кръглите камъни от постерите в National Geographic. Остави го (суровия ечемичен дестилат) да престои около торфеното огнище, тройно преварен – дотогава докато възмъжее, и след пълнолетие ще оцениш подобаващо очевидните качества. Характерната мекота ще да идва в следствие на (внимание! следва любима дума) бъчвите, в които едно време е зреело и oloroso sherry. В блендата се наместват едва два “сорта” (за разлика от други смески, стигащи до четиридесет разбойника в ковчега на мъртвеца), а малцовия етикет представлява осемдесет процента от питейната коцентрация. Някой с по-притъпени рецептори, при blind testing например, би могъл без проблем да го сбърка с добър коняк. Съвсем в реда на нещата, след като често същите ползват ниска отворена чаша с много лед (и кока-кола 0_о). И кихнах.
...“As they say: for the craic, pour the black!”
Запищяват гайди. Ок. Тогава инфантилно възкликвам: “Ауау! Ама това куче е като магаре-е-е!” (почти толкова високо) В дългата версия, и в кратката такава на телевизионната реклама на друго едно виски (i.e. Tullamore Dew) особено внимание са оказали на кръчмата (смях, приглушени тонове и уют). Страхотно. Някой спомня ли си името? O’Neill’s. Знам за една такава в Стърлинг, Шотландия. Което въпреки че хич не се намира в добрата стара Ирландия (за повече справки: Brave Heart), не е толкова болезнено от естетическа гледна точка. По-интересната част идва с избора на марката. А те, там, хич, ама хич не се хвърлят с ентусиазъм на Tullamore Dew. Както и по останалите разклонения на веригата заведения, кхъм, пъбове от фамилията O’Neill’s Каквито има по протежение на целия Остров. Ще ти е трудно да сбъркаш неповторимия декор, живата келтска фолк и рок музика, интимната вечерна обстановка, топлото посрещане и т.н. Но! Но много ще сбъркаш ако не избереш Black. And Bushy. Може даже да ти се обидят. Щото съвсем наскоро американския посланик отнесе Jack Daniels като “известен техен” bourbon, а същия по презумцията че идва отвъд Атлантика, паразитно (и донякъде незаслужено) се титулова бърбън. Но това е съвсем друга история...
...“For God’s sake! That’s whiskey, not whisky*! (nor anything else)”
NB: Повече на брой и сублимация първокачествени истории, изтънчени дегустации, лично пребродени, стилно оформени и увлекателно поднесени се дестилират често и чисто в универсалниата рафинерия за прецизност на сър Панев (с уважение към хобитата му).
---
misc: Във връзка с проблемите по автоматизиране на преводите от един едик на друг са правени различни експерименти. В един от тях сентенцията от английски език “Духът е силен, но плътта е слаба” (“The spirit is willing, but the flesh is weak” – където на английски spirit означава и дух и алкохол) се превежда с компютър на руски. В обратния превод се получило: “Водката е добра, но месото е лошо”. Класика. Друг път опитали с парадоксалното изречение: “Далеч от очите, далеч от ума”. При обратната функция излезнало: “Сляп идиот”. Отново, класика.
*по етикетите whisky е вторaтa дума след scotch
Втори епизод: Истинското му име звучи горе-долу така: Bushmills Special Old Liqueur Whiskey, но съгласете се, че това са твърде много думи за бърза поръчка в съответния случай с кехлибарен цвят и вкус, познат от вече точно четири столетия. За по-кратичко, понастоящем, го наричат чисто и просто Black Bush. Ами 1608? Това е годината, която се свързва с отдаване лиценза на дестилаторната – и 2008-ма личи като да бъде голям юбилей. За може би най-старата известна такава. Although it is neither black, nor bushy! And neither should it be. Известно е още, че в дългия производствен процес се използва вода, филтрирана през базалтови скали, същите онези които формират Тhe Giant’s Causeway (вж. снимката) намиращи се на по-малко от две мили от рафинерията за безсмъртие; ако все още се чуди някой какъв е смисъла, апропо, на кръглите камъни от постерите в National Geographic. Остави го (суровия ечемичен дестилат) да престои около торфеното огнище, тройно преварен – дотогава докато възмъжее, и след пълнолетие ще оцениш подобаващо очевидните качества. Характерната мекота ще да идва в следствие на (внимание! следва любима дума) бъчвите, в които едно време е зреело и oloroso sherry. В блендата се наместват едва два “сорта” (за разлика от други смески, стигащи до четиридесет разбойника в ковчега на мъртвеца), а малцовия етикет представлява осемдесет процента от питейната коцентрация. Някой с по-притъпени рецептори, при blind testing например, би могъл без проблем да го сбърка с добър коняк. Съвсем в реда на нещата, след като често същите ползват ниска отворена чаша с много лед (и кока-кола 0_о). И кихнах.
...“As they say: for the craic, pour the black!”
Запищяват гайди. Ок. Тогава инфантилно възкликвам: “Ауау! Ама това куче е като магаре-е-е!” (почти толкова високо) В дългата версия, и в кратката такава на телевизионната реклама на друго едно виски (i.e. Tullamore Dew) особено внимание са оказали на кръчмата (смях, приглушени тонове и уют). Страхотно. Някой спомня ли си името? O’Neill’s. Знам за една такава в Стърлинг, Шотландия. Което въпреки че хич не се намира в добрата стара Ирландия (за повече справки: Brave Heart), не е толкова болезнено от естетическа гледна точка. По-интересната част идва с избора на марката. А те, там, хич, ама хич не се хвърлят с ентусиазъм на Tullamore Dew. Както и по останалите разклонения на веригата заведения, кхъм, пъбове от фамилията O’Neill’s Каквито има по протежение на целия Остров. Ще ти е трудно да сбъркаш неповторимия декор, живата келтска фолк и рок музика, интимната вечерна обстановка, топлото посрещане и т.н. Но! Но много ще сбъркаш ако не избереш Black. And Bushy. Може даже да ти се обидят. Щото съвсем наскоро американския посланик отнесе Jack Daniels като “известен техен” bourbon, а същия по презумцията че идва отвъд Атлантика, паразитно (и донякъде незаслужено) се титулова бърбън. Но това е съвсем друга история...
...“For God’s sake! That’s whiskey, not whisky*! (nor anything else)”
NB: Повече на брой и сублимация първокачествени истории, изтънчени дегустации, лично пребродени, стилно оформени и увлекателно поднесени се дестилират често и чисто в универсалниата рафинерия за прецизност на сър Панев (с уважение към хобитата му).
---
misc: Във връзка с проблемите по автоматизиране на преводите от един едик на друг са правени различни експерименти. В един от тях сентенцията от английски език “Духът е силен, но плътта е слаба” (“The spirit is willing, but the flesh is weak” – където на английски spirit означава и дух и алкохол) се превежда с компютър на руски. В обратния превод се получило: “Водката е добра, но месото е лошо”. Класика. Друг път опитали с парадоксалното изречение: “Далеч от очите, далеч от ума”. При обратната функция излезнало: “Сляп идиот”. Отново, класика.
*по етикетите whisky е вторaтa дума след scotch
posted by vlad at 2/08/2008 08:03:00 PM
0 Comments:
Post a Comment
Links to this post:
Create a Link
<< Home